ДВАТА ЩЪРКЕЛА СЕ ЗАВРЪЩАТ….

Иван Пенев

***
Двата щъркела се завръщат
всяка вечер във своя дом.
И аз откривам своята същност
в това търсене на гнездо.

И им завиждам за тая радост,
за вечно бялата топлина,
от която се продължава
съществуването на света.


***
Движи се живота -
някой отминава
на отвъдна кота:
бурен и забрава.

Никой не спохожда
мъничката нива.
Под звездите нощни
мъртвите почиват

От светулки палят
своите цигари
и с души печални
дълго разговарят.

Пълни дъх пелинов
дивите пътеки:
близките в чужбина -
с хляба си заети.

Светят змийски ризи,
хвърлени на припек.
Само старци влизат
с житце и мотика.


***
И аз след годините отредени
от некролозите ще ви гледам,
мои приятели уморени,
птици бедни, с крила от нежност.

Знам, понякога ще се сещате
да отлеете капка вино
от оскъдната си трапеза
за душата ми непомилвана.

Ще си спомните стих случаен
и над болките си унесени
ще отпиете глътка вярност,
ще запеете бавна песен.

Аз ще слизам да ви послушам
от пролуките на безкрая,
мои приятели, птици куцукащи
към небесните порти на рая.