СПОМЕНИ
превод: Милко Христов
СПОМЕНИ
Нещо мое непрестанно пада
в неподвижното време
и капе всекидневно във вечността.
Спомените са нетрайни
като от вълните слънчеви отблясъци ,
като отпечатъци от пръсти,
които драскат по стъклото.
Разпръскват се от всеки мой допир
в нов образ, в нов спомен
и ме променят така,
както мислите се променят.
ТРАКИЯ
Качвам се високо до небето
във вечния горски покой.
Всеки градус от горещината приглушава
тихите ми, уморени стъпки…
Еол търкаля високи топли вълни,
които донасят мириса на далечни пътеки,
на кресливи гълъби и неми риби
и всеки удар като бич променя облика на пясъчния бряг.
Вървя през вкаменената гора.
В горещия пясък цъфти мъничко синьо цвете,
което още помни цвета на морския бряг.
Вкаменените стебла оцеляват по-трайно.
Миналото се е запазило в останките от римски бани
и скритите отпечатъци от далечни времена,
принадлежали на други хора.
Историята е тайнствена, както е и Всемирът.
Със стъпки нарушавам тишината на храма
във вечния трепет на преходността.
Безсмъртните фрески разпростират красотата си -
Младенецът спи в прегръдките на Богородица.
РИТЪМЪТ НА ПРОЛЕТТА
Дъждът изми града ми,
натежал от аромата на кестени и акации,
на бели гроздове нацъфтели.
Години наред минавам по едни и същи улици.
Неусетно, бавно, но трайно
градът и аз се променяме.
Времето се разтяга и свива,
докато спомените се надигат като прилив
от някое отминало, но само наше време.
Бързо пресичам през белите линии на „зебрата”,
докато един поглед нарушава моето равновесие ,
а тялото ми безпричинно се люлее в ритъма на пролетта.
ЗАЛЦБУРГ
Замръзнала река, огромно ято,
зъзнещи лебеди,
Коледни мигове….
Блестят витрините на магазините украсени,
пълни със стоки,
които да си купим не можем…
Мисля си: „Как Моцарт е бил сиромах!?”,
докато в ушите ми кънти неговата музика -
извисена, живителна, дитирамбна…
Пълна с копнеж за живот…
Духът отново превъзхожда материята…
Сгряваме се в прегръдка.
Питам те: „Колко ме обичаш?”.
„Достатъчно, достатъчно !”- отговаряш,
докато падат едри снежинки…
ЕЖЕДНЕВИЕ
Всяка сутрин, преди да ида на работа,
си мия зъбите, правя гимнастика,
в бързината се замислям какво да облека ,
пък избера червена тениска, сив панталон
и един шарен шал
за разчупване на монотонността.
Докато тихо отварям вратата на спалнята
погледът ми се лута в брачното ни ложе,
където съпругът ми потънал в леглото още спи
в блажен сън на спящо дете.
Бързо отивам долу в кухнята и си мисля,
че вече дълго време не съм виждала
спящите лица на децата ни.
Те спят в собствени стаи,
а вратите им са здраво залостени с чехли.
В кухнята бързо приготвям закуска за себе си и за Лиса
и вече напълно облечена с шапка на главата,
без ръкавици,
с бързи крачки отнасям закуската
на нашето паленце.
И с още по-бързи крачки
тичам към редакцията.
Тихо поздравявам колегите,
за да не прекъсна историята,
за която, и без друго, вече съм закъсняла.
ХИПАТИЯ
В това разцъфнало мартенско утро,
когато облаците бяха нанизани
като възли от моряшко въже,
когато Хипатия везаше хитона си
и сподели със своите ученици
новото научно откритие,
че траекторията на земното кълбо е елипса.
Жеравите се подготвяха за дългия път,
когато се върна с каретата у дома
през врявата на александрийските улици.
Библиотеката тогава вече бе запалена.
Стражата я отвлече в храма на Цезар,
където душата й болезнено се раздели с тялото,
когато слънцето на ръба на небето потъна в морето.
Косата и тялото бяха запалени в Кинарон.
Крясъците на чайките отекнаха в морето,
но душата й намери път до звездите
и обратно се спусна в своя апотеоз,
а спомените за нейните
даровитост, упоритост, знания и репутация
от посланието се преселиха във вечността.
ДУМА
И дойде денят, когато с гъвкавото си тяло
красивата Иродиадина дъщеря,
танцувайки свещения танц „Седем воала”
и с чаровните думи на песента
омагьоса цар Ирод
Появи се ентусиазъм в кипналата царска кръв
от красивата и възхитителна младост
и той с подбрани думи й обеща
да изпълни всяко нейно желание.
Тя изтича развълнувано до майка си
и попита шепнешком:
- Какво да търся?
- Главата на Йоан -
каза Иродиада хладна като камък
Желанието го стресна, Ирод се навъси,
но думите се възнесоха и с резкия си звън обиколиха цялата зала,
така че трябваше да бъде изпълнено обещаното.
Последните дни на лятото бяха изпълнени с тишина,
В празните улици като в кладенец
думите с приглушен шепот, ридаейки се блъскаха в празните като кладенец улици:
- Убит е най-добрият между нас…
