СЪТВОРЕНИЕТО НА СВЕТА

Мая Вапцарова

…Великите мистерии на Тракия бяха непонятни за всички други освен за този, който бешe преминал през първите два етапа на обучението си и познаваше вече езика на Бога и неговото Пророческо знамение. А тези мистерии не бяха като мистериите на другите околни народи, защото каквото се случеше в Тайните Мистерии на Тракия, имаше способността да променя видимите и невидимите светове, защото беше интимно познание от Ума на Самия Бог на Силите…

Из Хрониките на Хаброзалмокс

Това е една книга за видимото и невидимото на планината Родопи.

Неволно изплува въпросът: Колко ли назад времето ще ни позволи да се върнем? Какво да търсим в тази древност? И ако нашата фантазия препуска към праисторията, наистина ли е имало  за какво, или това е просто някаква халюцинация? Човек вижда невидимото с душата, видимото се забелязва и от окото. Изглежда, че когато застанеш пред следите от онова, което е останало от далечното минало, то  бавно оживява в подсъзнанието на съвременния човек.

Възможно е всичко това да е случайно зародил се въпрос , отправен към неразгаданите преживелици на прегънатите скатове, долини и върхове. Какви ли тайни и легенди се крият за произхода на света, до които ние даже не сме се докосвали? Дали те идват  от небесното, земното  или подземното царство?

Коя е загадката за произхода на човечеството и дали тя е свързана с пришълци от други светове? Възможно ли е да сме плод на еволюцията на случайно зародил се живот върху нашата планета, или сме част от божествения план ?

Каква е приемствеността между цивилизациите оставили знака на присъствие из цялата планина и как ние се докосваме до тях?

Книгата се опитва да разбули загадките на Източните Родопи, които все още не са обект на сериозни изследвания. Каква е истината, която и до днес държи изправено могъщото планинско тяло и дали някога ще я докоснем? Тайните, които през вековете извират от недрата и превземат нашето съзнание ни предизвикват да ровим из пластовете на земята, за да разкрием неразгаданото.

Може би и на нас българите, е отдадена възможност да надникнем в изгубеното тайнство, изгоряло заедно с библиотеките в Александрия, Вавилон, Мексико и на други места по света.

Какво ли не изплува от недрата на планината - злато сребро, полускъпоценни камъни. Да не говорим за лечебните свойства на водата в култови места, като Дамбалъ, Пунар кая и Далма кая. Това е поредното тайнство, пред което ни изправят източните Родопи.  Но ние продължаваме да разлистваме планината хълм по хълм и да дълбаем в праисторията на човечеството.

Източните Родопи са част от една мистична планина, която се намира в центъра на Балканите. Не случайно в много писания се прокрадва идеята че тук се е зародила цивилизацията, поради което планината се нарича „свещена”. Сътворените легенди разнасят мистиката за многобройните жертвеници, свещени ниши, обсерватории, скрити в древните мегалити на Харман Кая, Татул, Ягнево, Ковил, Джанка, Орлови скали, Овчево и др.

Планината се е прочула с чудесата на Орфей. Неговата неземна музика, осъществила връзката между видимото и невидимото, стопила преградатa между подземното, земното и небесното царство - оставила следа  чрез любовта към Евридика. Поуките от камъка  които препраща към поколенията са:

- Не  се привързвай изключително към човек предмет или животно, защото това носи страдание.

- Не събирай късовете на миналото, което вакханките са разпръснали, защото от тях няма да се създаде нова плът.

- Не се опитвай да сътвориш миналото. То е отминала даденост.

- Човек побеждава с добротата си.

- Безсмъртието е светлината и радостта от това, което изпитваш днес.

Планината трудно разкрива своята тайна.

Времето сякаш  нарочно ни подхвърля тези древни скални късове като мост към сътворението, за да ни накара да ги докоснем и да се замислим как са се появили  и защо съществуваме.

ВКАМЕНЕНАТА ГОРА

Когато се промъкваме по пътеките между грамадните зелени борове , когато  безмълвието на природата те стегне в своята прегръдка, изведнъж усещаш, че си се преселил във вкаменената древност. Може би това е част от същата онази магическа гора, която е опасвала Родопите и не е позволявала никой да я премине. Има поверие, че това е било причината, поради която Бесите  не били покорявани. Казват, че винаги, когато завоеватели са тръгвали да завладяват земите на Траките, били притискани в прегръдката на страховитите гори, които изцеждали енергията им. Векове по късно Византийците и Римляните я нарекли Silva Magna. Изглежда някакво голямо проклятие я е сполетяло и част от нея се е вкаменила. Никой до днес не е разгадал кога, преди колко милиона години се е случило това и защо.

Имаш чувството, че всеки момент между вкаменените дънери ще изскочи някой динозавър, или пък митично чудовище, принадлежало на онази цивилизация от древността, за която все още много внимателно се говори.  Възможно ли е те завинаги да са изчезнали, или чрез вкаменените дървета може би отново  ни подсещат за своето съществуване. Постепенно прекрачихме границата на реалното и навлязохме в приказката на това природно творение.

Днес с точност можем да определим възрастта на която са се вкаменили дърветата, тъй като кръговете по напречните сечения още личат. Но не знаем  как природата го е постигнала. Твърде вероятно е вкаменената гора да е резултат от активна сеизмична дейност. Но дори и днес независимо от това, че зелените листа и стъбла са се превърнали в камък имаш чуство,че от някъде те наблюдават сенките на миналото.

ПЕЩЕРА “УТРОБА”

Сигурно дълги години ни предстоят за да отгатнем кои са били нашите прародители и как бихме се пръкнали от утробата на тази скала. Много е възможно през някакъв период от далечните времена да са живяли същества, които са породили легендите за неземните посетители, превърнали се в богове.

Изконният култ на Родопа планина е култът към Слънцето, оплодил Утробата на Богинята Майка  по време на лятното слънцестоене. Представяте ли си? Този лъч препуска през цялата земя в стремежа си да даде начало на поредния цикъл. Трепти известно време над скалата,  след което отново изчезва в безкрая. Странно как са изглеждали чадата на тази Утроба. Все пак скалата представлява енергийна банка, която подхранва възпроизводството на космическия порядък. Легендите твърдят, че това е царството на Богинята Майка. Вероятно нейната плодовитост е осеяла околността с безброй скални ниши и мегалитни съоръжения. Те спомагат за постоянната връзка и великото тайнство между слънцето и скалата.

ХАРМАН КАЯ

Може би живата родопска гора,  разположена по красивите хълмове на планината е там, за да отвлече вниманието на хората от тайнствата на посланието.

По повърхността на платото са разположени  концентрични кръгове обградени с побити камъни. Небесните очи и знаци моделирани  в скалите бдят над нашето съвремие. Много е възможно кодираната информация, заложена в тях да премества светове, за чието съществуване ние изобще не знаем.

Колко ли дълго могат да ни разказват  скалите, ако не бяха орисани с  безмълвие? И все пак, възможно е  да продължават безгласния си диалог, чрез който вероятно тяхната цивилизация е общувала.

Подобно на Гюбекли тепе и Стоунхендж, в концентрични каменни кръгове са  разпръснати следите на неразгаданите послания по хълмовете на Източните Родопи. Явно планината е прегърната от тайните на непозната за нас цивилизация. Данните за нея са доста оскъдни, но присъствието и е толкова внушително и завладяващо, че е удивително, как още не е изследвана задълбочено.

Възможно ли е очите на Харман кая  да сочат пътя или те самите да са път към отваряне вратите на древността.Те са обърнати към слънцето и космоса и с тъга наблюдават онези места които вероятно са напуснали.

Каменният силует - пазач на свещенния храм на Харман Кая е обърнат на изток. Той посреща изгрева на първите плодоносни лъчи на слънцето и бди над утробата.

На гърба на тази  глава е изобразен странен знак.  Точно зад нея се намира мястото за великото тайнство - оплождането на Богинята майка. Това е поредната утроба в източните Родопи.

Върху платото има грозд от скали, подредени във формата на пирамида. Този своеобразен „рубикуб” на древността” е кодирал вечни пространства и форми. Пещерите под него са две - едната с формата на утроба, а другата е дълбока около 20 метра и се намира в долната част на светилището. Входа на пещерата е обозначен със сакрални трапецовидни ниши.

ТАТУЛ

Възможно ли е светилището Татул да е най-древният култов комплекс?

Ритъмът от стъпала и площадки води към извисяване и безсмъртие на положените в ритуалните камери простосмъртни. Слънчевото вино - Орфеевото безкръвното жервопринушение се е стичало по улеите и е  нашепвало на жреците предсказанията за света.

В Татул  се намира едно от U-образните съоръжения, подобно на онези, които съществуват и в египетските храмове. Служели са за изпитание на неофитите. Тук за неговата функция можем само да гадаем. Още по-учудваща беше огромната удължена шапка върху полегналата гигантска глава, която като че ли ни изпраща заедно със залеза на слънцето и ни нашепва: - Вървете си и не нарушавайте моето спокойствие.

Наричат го светилището на Орфей. Мъгливо витае преданието, че в Татул са обитавали две личности Орфей, живяли в различни епохи. С тази легенда е свързано цветето Силивряк, което расте само в тези райони. Според откривателите му, то е на два милиона години. Свойството му да умира и да се съживява отново го е пренесло през изпитанията на времето. Твърди се още, че това са Орфеевите капки кръв разпръснати при разкъсването му от вакханките. За това го наричат „Орфеево цвете”. Тогава се питаме: Кога е живял Орфей?

Според друга легенда, Орфей опознал цветето и го използвал в ритуалните мистериии на създаденото от него учение за безсмъртието, наречено по-късно орфизъм.

Епосът за Орфей осветлява пътя за овладяването на трите свята -подземен, земен и небесен.  Със своята лира той осъществява  диалога си с  божествената духовност и материалната природа.

В съзнанието проникват хиляди въпроси. Как е възможно човешка ръка със земна сила да си е играла по този начин с огромните гранитни късове да дълбае древно писмо, да пренася тези канари и да ги превръща в храмове. В Родопите епосът и мистериите си устройват състезание.

ОВЧЕВО

Мистериозни са очните орбити, които ни водят към различните  енергийни зони предопределени от подземните води. От какво ли са се страхували хората на онези древни цивилизации? На кого ли са се молили за своето спасение? Не са ли скалните чудовища безмълвни стожери, отправили предупреждения към следващите зеселници по пътя, който трябва да преодолеят  на тази земя.

Какви ли древни истини се крият зад тези очи? Като че от  тях прозира заплахата и  всеки момент са готови да ни отблъснат. Безмълвно ни предупреждават - „ не преминавайте тази граница на тайнството”. Казват че свещените съкровища се крият във високата планина, която се намира зад свещения храм. Освен необикновената глава, която ни посреща с очите си, местността е изпълнена с мегалитни образувания - ниши и праисторически знаци.  Може би всичко онова, което би ни разказал този бухал на мъдростта, се крие под него.

С какви сечива са оформени тези светилища? С кремък? С бронзови длета? Или…. Може би все пак тези многобройни входове, площадки, ниши и улеи имат строго технически параметри, които нашето познание все още не е разкодирало.

ОРЛОВИ СКАЛИ

Преданията на древните общества са били свързани с освобождаването на човешката душа по пътя към отвъдното. Може би част от нишите на Орлови скали да имат и това предназначение. Те са служели за урни на траките. Възможно е и другото схващане, че с огън запален в тях, те са предизвестявали победата си над своите врагове. В подножието им са намерени много керамични фрагменти.

Всичко това е възможно. Но нека не забравяме колко култури са минали оттогава. Защо пък да не си представим, че може и да са знаци на някаква подземна цивилизация. Вероятно това е кодова система от информация, която предава важни сведения за поколенията. Изключително интересно е групирането на нишите. Естествено това съвсем не е категоричен отговор, защото те могат да бъдат и израз на специфична азбука за посветените.

ПЕРПЕРИКОН

Дали Пере е небесен или земен град, все пак сигурно археолозите и историците ще си кажат думата. Съществуват данни, че тук са извършени велики предсказания: едното че Александър Велики ще завладее „познатия свят от Египет до Индия”. И прорицанието, дадено на римският император Октавиан Август, че синът му ще бъде господар на целия свят. Знамението за тези предсказания били лумналите пламъци при пренасянето на жертва върху олтара.

Ще си позволя да цитирам някои от твърденията за този наистина невероятен град, сгушен в непознатото: „Пере не е град сътворен от човека, ако и да са пристроени много здания в него от човешка ръка.” „Пере е един от най първите градове на света, още от времето преди потопните води да го залеят и след това да се оттеглят от лицето му.”

Професор Ван дер Брюл твърди, че Тракия на съвременен език се превежда като „свещена земя”. В нея се намирал духовният център на планетата. Мост между небето и земята. Дали наистина това е онзи мост-посредник между небесните сили и небесните тела?

Тази древна цивилизация по специален начин избирала местата за своите светилища така, че връзката с Бога-Слънце и света никога да не се нарушава.

Свещенодействията на траките са свързани с виното, което представлява кръвта. То е носител на духа още от дълбока древност и е било средство за единение с боговете.

Проф. Фол твърди, че тракът е можел да се лиши от всичко друго, но не от своя бокал за вино и меча си.

МЕГАЛИТИ, НАПОДОБЯВАЩИ ЖИВОТНИ В ОБЩИНА КИРКОВО

Всяка култура, за която е важно развитието на духа се занимава с връзката между човека и космоса, зведите и слънцето. За това се опитваме да илюстрираме чудатостите, които се опитват да извадят човека извън орбитата на обяснимите явления. Искаме да ви сближим с родопските сфинксове, които може би са връзката на земята и всемира. А те са се раждали  на Родопска земя и са предхождали Египет, Немруд и Мексико. Това са огромни  природни феномени, дообработени от човека. Слон, увенчан с  корона, под която стои човешки образ. Хоботът му е ,,свещено провирало”, с изключително силни енергии. Легнал в началото на пътя към долината, като че иска да ни каже: „Внимавайте, навлизате в друго пространство или може би в друго измерение!”

А вечната костенурка с полуразрушените отворени космически прозорчета е заграбила просеката между два хълма и гледа на запад към залязващото слънце. Възможно е по този начин да искат да ни обяснят разделението на общностите или началото на зараждането на всяка следваща цивилизация. Предназначението им може би е било да очертаят границите на своите владения и да ни кажат че ги е имало и, че са съществували. И все пак нека приемем, че такава е била символиката за божественост в онези времена. Възможно е  да са нарочно оставени  знаци на цивилизациите, пребивавали по тези места.

Край пътя до село Бенковски ни причаква лъвската глава, с тяло извито в полукръг. Тя притежава двоен образ. Как ли се е сетил древният гений да изобрази в една скала два образа - лъв от към изгрева на слънцето и човек откъм залеза.

МЕГАЛИТИ В ОКОЛНОСТИТЕ

НА СЕЛАТА МЪЖЕНЦИ, ЯГНЕВО,

ВЕСЛЕЦ, РАСТНИК

Върху древните мегалити на Ягнево има знаци или неразгадана азбука, която може би ни поднася част от тайната за оцеляването на древните общества - разбулва загадката за слънчевото вино, за пречистването и влиянието на златото. В околността се намират много скали, моделирани като жилища. Можем само да гадаем как тази цивилизация се е движела и хранела без да знаем с какво, но със сигурност е битувала под тези каменни куполи, белязани със знаци. Жилищата им са заоблени, прецизно издълбани. По тях няма ръбове, нали старите хора казват, че лошото стои в ъглите.

А тук при тази култура всичко е загладено. Централните входове са ориентирани на изток към изгрева на слънцето. Върху горната повърхност на мегалитите са издълбани улеи и  дупки наподобаващи резервоари. Обитателите вероятно са били по-дребни от съвременния човек. Селището е построено в лъчисто-концентрична зависимост.

СКАЛНО СВЕТИЛИЩЕ НАД МАХАЛА ВЕСЛЕЦ

В близост до село Ягнево над махала Веслец се намира „Дупчения Камък”. Този ритуален мегалит изключително прилича на тези жилища, през които преминахме, само че куполът е пробит. Наричат го още провиралото.

Хората все още вярват в магическите сили, които витаят наоколо и променят полюсите на въздействие. Трябва да се провреш три пъти и да оставиш дреха, която се е докосвала до болното място, за да оздравее.

МЕГАЛИТ НАД с. ЯГНЕВО

Един от най-впечатляващите обекти на тази древна цивилизация е китът. Видът му ни напомня легендата за сътворението на света. Откъде ли е дошло познанието за вида на  тези гигантски риби? Може би в долините на Родопите е витаела представата за тяхното присъствие. Какво ли е било тяхното предназначение? Възможно ли е това огромно тяло да е изпълнявало ролята на жертвеник. Защо в окото на кита е разположено ложе за двама. Какво ли е трябвало да наблюдават - звездите или слънцето? Може би именно чрез  ложето духът на хората се е сливал с небесния свят. Явно е, че това е ритуално място със сакрално предназначение.

МАНЧАЯ КАЯ

Силно въздействащо светилище, разположено на няколко нива, като в основата има пещера и завършва с трапецовидни ниши. Това е Манчая Кая. Не е известно да е съществувал език при тези обитатели. Поддавали са се единствено на въздействието на енергийните полета. Възможно ли е тези мистични ниши да са принадлежали именно на такава странна общност. Освен заоблените жилища, които наблюдавахме се докосваме и до геометричния език, с въздействащия порядък на трапецовидните ниши, изсечени високо в скалите. Те оказват магнетично въздействие върху цялата околност.

СКАЛНИ ТЕРАСИ ПРИ С. ФОТИНОВО

Изглежда че древният гений най-силно е проявил своето въображение в този източен край на планината. Той е пренесъл кръговете от корубата на костенурката върху обширната повърхност на скалата. Използвал е също и наклона на хълма, за да създаде едно огромно производствено съоръжение, вероятно за промиване на злато, а може и за нещо съвсем друго. Възможно е да е някакъв вид култов комплекс, свързан с водата.

Близо до тази огромна неразгадаема площ откриваме послания, които се състоят от пресичащи се триъгълници. Те съвпадат с тълкуванията за мъжкото и женското начало.

ЗНАЦИ ВЪРХУ СКАЛИТЕ ПРИ с. ФОТИНОВО

Хоризонталната и вертикална повърхност на скалите се състои от врязани  успоредни линии под определен ъгъл.

Един от най-странните знаци е отпечатаната стъпка с трите вдлъбнатини, която се явява предходният образ на трискела. Той присъства върху почти всички мегалити в Източните Родопи. Стои като един своеобразен подпис на обитателите, които са владеели тези земи.

ПУНАР КАЯ И ДАМЛА КАЯ

“Пунар кая” (Скалният кладенец) представлява култово място, намиращо се в района на с. Старейшино, в близост до с. Подкова. От естествена малка пещера извира вода, която се събира в два изсечени на пода басейна - кръгъл и правоъгълен, които са съединени с улей. Водата се извежда навън и се оттича по склона към близкото дере.

В близост - на около 300 метра югозападно, срещу течението на дерето има капеща от скалите вода и неголям водопад и отново каменно провирало. Сред хората от района комплексът е известен като “Дамла кая”. Местността е изключително красива и се е превърнала в обредно място с цел обмиване с водата. Вярва се, че тя помага при безплодие у жените. По околните дървета и храсти се оставят парцалчета и дрехи за изцеление.

Мястото се посещава целогодишно, но се вярва, че водата е най-леквита по Гергьовден - на 6 май.

Има поверие, че колкото по-далеко от родния дом оставиш болестта, толкова по-трудно тя ще те намери отново.

МЕГАЛИТИ с. ПОДКОВА

Огромните скали наподобяват жилища, подобни на онези в Ягнево и Веслец.

Над тях е залепнала жаба, която бди над обитателите на дома. Има предания, че тя е участвала в сътворението на човека.

Странен знак обозначава входа на пещерата, който много ни озадачи. Той прилича на змия, която може би пази жилището и символизира мъдростта на обитателите, но може да е и опашата комета.

Древният ваятел никъде не пропуска да ни припомни, че все пак отвсякъде ни наблюдават огромните Божи очи.

СКАЛНИ НИШИ КОВАН КАЯ с. СТРАНДЖЕВО /ПЧЕЛАРИ/

Сигурно имената на селата следват бита на местното население. Но много е възможно да има и съвсем друг произход, който идва от заобикалящите го скални образувания. Не прилича ли тази скала на огромна пчелна пита застинала в планината?

За разлика от всички съществуващи до сега ниши, които сме наблюдавали, тези притежават доста разнообразни форми. Някои от тях са кръгли, други елипсовидни, триъгълни и отново трапецовидни.

Дали пък зад тези ниши не е зазидано познанието на онова странно нещо, което все още не сме открили. Може би затова те са толкова недосегаеми и непристъпни.

НИШИ В СКАЛАТА САРЪ КАЯ

НАД ЧЕШМАТА ДО АРКАТА

Цялото това великолепие е наблюдавано от внушителната глава на всесилният властелин издълбана в срещуположната скала. За съжаление никой нищо не можа да ни разкаже, защо на толкова места в Източни Родопи ни гледат тези очи и ни напомнят за нечие невидимо присъствие.

КАМЕННА АРКА - СЦЕНА В СКАЛИТЕ НАД с.КОТЛАРИ

Каменната арка е може би първото съоръжение в Източните Родопи за балансиране на енергиите. Повърхността, върху която са изградени различни ритуални приспособления за жреците прилича на сцена, на която са разигравани различни ритуали. Над арката се намира гладката повърхност на платото. Вероятно, това е било мястото на недосегаемите. По-надолу има фриз от ритуални ниши. В най-ниската част на скалата, почти до руслото на реката има огромна пещера, която вероятно е служела за жилища.

Освен легендите за скритото имане, което иманярите непрекъснато преследват,  местността крие и други загадки. Дали тази арка представлява своеобразно огледало, което усилва космическите сигнали за нуждите на цивилизацията.

СКАЛНИ НИШИ с. МОРЯНЦИ

Бялата скала изобилства от непознати знаци, фигури и съчетания на ниши и пещери. Отново присъства знака, подобен на стъпка, който е вместен в триъгълна форма. Пак ни наблюдават двете очи, вперени в реалността или в небитието. Пещерата, която се намира между множеството ниши е доста дълбока и добре приспособена за живот. Тя е построена на такава височина, че ни става трудно да си представим по какъв начин човекът, който я е обитавал е могъл да я достигне. Разказаха ни, че това са били складове за трупане на златоносен скален материал, който са промивали и изкопавали.

В ниската част започват рисунките и надписите, които са издълбани върху бялата скала. Знаем, че в основата им стои мъжкото и женското начало.

То е изобразено под формата на ромбоиди, пресечени по средата с прави черти и резки. Тази геометризирана знаковост ни провокира да търсим посланията, познати за посветените и изразени в  тракийската формула за живота “Познанието не е за всеки”,  както и “Затворете вратите за непосветените”. Разказът в този мегалитен комплекс  е контролиран от Божието око, издълбано в триъгълник.

с. КРАСИНО - ГУЗГУН КАЯ

В  Скалния комплекс на Гузгун Кая можем да открием множество от човешки образи. Голяма роля в този скален фриз играят изображенията на очи и лица на гиганти. Те, ту са ехидни, вперени в реалността, ту са натъжени, загледани в небето. В близост до тях е разположена жена с три очи, като средното има квадратна форма.

Но най-невероятното послание е изобилието на многообразни ниши с огледално полирани дъна, изработени на абсолютно недосегаеми места, сякаш направени от летящи хора. Цялата структура на комплекса лежи върху многообразието от послания и надписи, вписани в познатите ни вече геометризирани триъгълници.

СКАЛЕН МЕГАЛИТ, ЩЕРНА с. КРАСИНО

Много е вероятно тези древни щерни да са служели за събиране и съхраняване на вода за обитателите на пещерите под тях. Местните жители разказват, че съществува тайнствена енергия, която запазва водата ледена, без да се изпарява и в най-горещите дни.

Други изследователи твърдят, че това е възможно най-древният часовник, намерен по тези места. Той е направен под такъв ъгъл, че водата равномерно се излива от най- горната дупка в следващите по-малки, докато стигне до последната. Всъщност това съчетание на кръгли вдлъбнатини или щерни много напомня на космическата костенурка, което символизира безкрая на времето. Естествено, много е вероятно костенурката да е много по-късно творение. И пак най-невероятното явление на тази древна цивилизация си остават очите - щерни, които имаш чувство, че те дебнат от скалите, независимо дали са под наклон, надвиснали над теб или разположени върху земята.

СКАЛНО СВЕТИЛИЩЕ с. КРАСИНО - ЯТАК КАЯ

Възможно ли е и тези резки по стените на Ятак Кая да са някакво загадъчно  писмо, което  предстои да разчитаме.  А може би е своеобразна координатна система, на която за съжаление до днес, никой не е определил смисъла й. Човек неволно изпитва чувството, че е застанал пред каменния дневник на цивилизацията. В единия край върху гладката повърхност се застъпват две трапецовидни рисунки, а в другият край след множеството знаци, за които вече говорихме, се появява рисунка под формата на котва, която е издълбана във вид на тераси. На повръхността скалата е опасана от множество шарапани (*шарапана - съд за вино), които предпазват знаците от стичащата се вода по склона. Много е възможно шарапаните, които са разположени като корона над знака да са били  жертвеници. Тези знаци са поредната мистика, сътворена от създания, владеещи енергията.

ШАРАПАНИ ПРИ с. ДЖАНКА

Дали всичките тези изменения върху скалите са творение на метеорити или кълбовидни мълнии? Би било много наивно да се възприемат като такива. Много е възможно да е имало резки температурни промени. Вероятно тези скали са атакувани от множество космически и земни процеси и явления. Трудно бихме могли да си обясним геометричните форми, които често са извън нашите възприятия.

Ако това са шарапаните за вино или малките резервоари за вода, то наистина течностите, които са ги изпълвали са имали магическа сила и въздействие върху древните потребители. Възможно е тази вода да е лекувала и чистела организмите от много болести. Представете си само колко вида минерали се разтварят в нея, каква слънчева енергия поглъща и какви метали, като златото и среброто я пречистват. Изглежда че и това е било едно от уменията на древните цивилизации - да управляват състава на питейните водохранилища, които представляват енергийни източници за живота им.

СКАЛНА ТЕРАСА ЮЖНО ОТ с. ДЖАНКА

Когато човек застане с лице към безмълвните скали, има чувство, че стои пред стената на безгласния диалог. Той се носи в пространството и нещо не ни достига, за да осъществим контакт с него.

Ако възприемем това, което твърдят археолозите, че по тези улеи се е изпичало „слънчевото” вино и после е било наливано в делви, или другата теза, че виното е безкръвно жертвоприношение, по което жреците са гадаели бъдещето е най-лесното обяснение.  Но ако на тези знаци се погледне от птичи поглед, сигурно те ще ни разкажат съвсем други приказки. Може би все пак това са загадки от бъдещето или по- скоро за онези учени в Церн, които се стремят да открият Божията частица и чак след това ще дадат обяснение какво означават знаците по скалната повърхност.

Хората разказват че в тези шарапани е приспивало слънчевото вино, за да се сгъсти. Не знаем дали и тогава гроздето е било тъпкано от красиви девойки, но виното помагало на жреците и хората да вършат своите чудеса. Понякога се е случвало виното да се подпали и да изгори, или пък изведнъж да се изпари. Казват, че това зависело от енергията, която се крие под камъка. Явно е, че жреците на тази култура освен от вино са разбирали и от енергии. Мащабът на каменните съоръжения изумява съвременният човек. Откъде са знаели всичко това? Дали пък да не потърсим древните обитатели не в примитивния свят, а чисто и просто в други непознати измерения ?

СКАЛНА ПИРАМИДА СЕВЕРНО ОТ с. КОВИЛ

Ковил - едно от най-мистичните явления в Родопите. Наподобява източна пагода. Някои казват, че това е един от най-големите „заводи” за злато на траките.

Древните храмове винаги са символизирали функциите на слънцето. Казват, че сърдечно-съдовата система на човека е съобразена с космическия строеж и слънчевата енергия.

Да, наистина, когато човек погледне отдалече това творение, то до известна степен прилича на човек, чиято глава играе много малка роля в цялостната функция на тялото. Възможно ли е траките да са заимствали тази теза от някаква друга много по-стара цивилизация, която е съществувала по тази места? И какво е това животинче, което зорко бди над хълма с полуотворена зъбата уста? Въпроси много. Сигурно отговорите им биха затруднили и бъдещето.

ДОЛМЕН СЕВЕРНО ОТ с.КОВИЛ

Може би най-интересната информация за тази загадъчна цивилизацията е изваяна върху кръглите плоскости на долмените. За съжаление тя е доста ерозирала и кодовата информация сигурно е изчезнала. Един добре запазен екземпляр се намира северно от с. Ковил.

Независимо от писмените следи по него, долменът не само че не просветли познанията ни за най-древните цивилизации битували по Източните Родопи, ами още по-дълбоко ни вкара в мистиката на непознатото. Изглежда авторите му са искали да ни предадат своите кодови послания, които са играли важна роля в живота им. Любопитно е какво ли крие този странен надпис. Информацията, издълбана върху скалната повърхност заобикаля долмена в кръг. Мястото на древното съобщение е толкова стратегическо, че омагьосва всеки, който пристъпи границата към пирамидата на Ковил. Може би ни предупреждава, че настъпваме пътя на величията.

*долмен - праисторически сакрален монумент - мегалитно съоръжение,

изградено от каменни плочи, покрити с друга каменна плоча.

СКАЛНИ ТЕРАСИ СЕВЕРНО ОТ с.КОВИЛ

Може би наистина окръжностите издълбани върху повърхността на платото са седем, но радиусите, които ги разделят са много повече. Дали това отново е обсерватория, разположена върху скално плато или нещо съвсем различно. Има твърдения, че всички тези скални структури са принадлежали на цивилизация от много ранно общество. Други ги свързват с космогонията на  траките, като подчертават, че те са познавали над 500 звезди. А има и препратки отново към виното и пречистването на златото и други метали. Какво ли са правели древните хора и какъв е смисълът на тези древни скални структури може би е загадката на нашия век. Факт е обаче, че в Родопите ние се сблъскахме с няколко такива творения, за които не можахме да открием нищо конкретно.

А тези шарапани, които са на същото плато, дали не визират съзвездията, които е напускала тази цивилизация, или просто трябва да ги възприемаме като малки резервоари за вода, жертвеници или контейнери за вино? Вече е известно, че съществуват енергии, които въздействат върху консервирането на месо и други продукти в земята. Чухме и легендата за запазването на студената вода, дори тогава когато горещината на въздуха е над 30 градуса. Но най-невероятната история, която ни беше разказана от хора в селото беше, че това са част от костите на атлантите, а очите им са вкопани по стените на скалите.

СКАЛЕН КОМПЛЕКС СЕВЕРОЗАПАДНО ОТ с.КОВИЛ

Може би малко хора са се срещали със стената на страшилищата. Това е най-странното явление след онази загадъчна пагода, или пирамида до Ковил, което Родопите са скътали. Като че ли тази стена от уродливи образи иска да ни предупреди за онова страшно нещо, което съществува зад нея. Уродливите чудовища ту крещят, ту се готвят да скочат срещу нас, ту ни се надсмиват, и накрая очите им се впиват с тъга в небесата.  И изведнъж, като че ли серията от дяволските каменни духове изчезва. Появяват се няколко знака, издълбани в скалата, чиято посока е вертикална. Магическо кръгче, трапец и триъгълник се отправят към висините. Вероятно това е магическа преграда към някакъв непознат свят. Може би е предупреждение за нас, които твърдо сме решили да преминем оттатък - „Страхът е до тук, оттук нататък започва друг живот.” Интересно, защо ли не ни се дава възможност да надникнем зад тази преграда? Какво ли искат да скрият тези плашила. Спират ни очи, над които е нарисувано трето око, което представлява малко човече с ръце като крила. Може би това не е последното предупреждение? Оттук нататък, през наподобяващите на космически карти рисунки преминаваме през страдащите очи, за да се срещнем с новите, но вече познати ни от други места послания, към които ни отправи главата на коронясаната лъвица изрязана като статуя от скалата. Най-странното е, че е отправила поглед към едни шест дупки, които лежат в нищото отново издълбани в скалата.  Естествено ние все пак ние преминахме от другата страна на страшилищата, но там не видяхме нищо по различно. Отново стъпихме на кръгообразна площадка оградена с камъни.

Знаците, издълбани по повърхността на скалите, може би съвпадат с онова древно писмо, което цивилизацията е употребявала, защото по такива тънки улейчета нито вино, нито вода могат да се стичат. Но пък подредбата им по склона на планината страшно прилича на огледалното отражение на звездна карта. (Южното и северно полукълбо)

НИШИ ПО СКАЛИТЕ НАД С. КОВИЛ

Какво наблюдават тези ниши или скални образувания: Нас? Звездите? Слънцето? Галактиките? Или просто са природни образувания.

Как например са създвани предсказанията? - Нещо, което и траките усвояват. Как са успявали с точност да фиксират равноденствията?

Коя е причината днес да се мъчим и да гадаем по резките на долмените и високите скални стени под нишите, дали са искали да ни кажат нещо и какъв е смисълът на всичко онова, което са ни завещали без да дадат никакво обяснение?

Възможно ли е да са общували по някакъв трансцедентален път, който завинаги да остане тайна за нас?

Няма оставена азбука, чрез която да разчетем посланията.

Тази древна цивилизация по специален начин е избирала местата за своите светилища. Така че връзката с Бога Слънце и света никога да не се нарушава. По скалите са изобразявани само онези създания, които са служели като мост между небесните тела и божествата на земята. И само посветените имали право на вечен живот, но образите им на земята не били увековечавани.

За тях знаем само чрез светилищата.

КАКВО Е ТАЙНСТВОТО НА ЗЛАТОТО?

Възможно ли е те да са го сравнявали с подземното слънце-златото, което е дарявало същите положителни енергии като небесните.

Разказват, че рудниците със злато са представлявали вид енергийна храна за тези неразгадани цивилизации.

Знатните жреци са погребвани с принадлежалите им златни предмети, които владетелят - жрец е използвал по време на религиозните ритуали. Твърди се, че златото попива и съхранява вибрацията и енергията на притежателя и затова не може да бъде използвано от друг.

Легендите разкриват една невероятна история за внезапното изчезване на тази цивилизация: Изведнъж се наложило съществата да потънат дълбоко под огромни пластове земя, за да не ги достигне божия гняв. Казват, че причината се криела в откритието на божията частица.

Нямаме информация как са завършили опитите на предшествениците, които вярвали, че божията частица е разковничето на безсмъртието. Явно е имало някакава връзка със златото, защото опитите на астрономите, астролозите и жреците винаги са били извършвани в близост до златото и чрез него.

Добиват на злато е имал религиозен характер със закодирана дълбоко свещена дейност. Хората, които са го откривали и добивали са били изключително малко. Някои легенди казват, че после същите тези хора са били принасяни в жертва. В действителност изглежда едни от първите златари са хората от тази цивилизация, обитавала Родопите. Съществува традиция: „каквото се вземе от земята или изкопае, трябва после обратно да се върне”.

Находището на Ада Тепе е най-старата златна мина в Европа. Мината е функционирала от XVI  до VIII век преди Христа. Сега отново се завръщаме по онези места, разработени някога от древните цивилизации. Не преставаме да си задаваме въпроси и да градим хипотези. Очакваме, че може би астрономията, археологията или науката ще ни опровергаят или ще разтворят вратите към едно ново познание за света и за нас самите.