ПОДАРЪК ОТ ИСПАНИЯ

Анатолий Петров

(Разказ от сборника „Срещи и разминавания” - 2005)

Над провинциалното градче тежеше гъста мъгла. Мръкваше. Жителите се прибраха по домовете си. Други седяха в кръчми и кафенета. Темите за разговори в това време на денонощието обикновено бяха за случки и събития, станали в града. Пък и населеното място бе такова, че каквото стане на единия край, след минути се знае на другия.

Тази вечер хората коментираха: как чиновникът в Районния съд Пангаров, връщайки се призори от имен ден на адвокатката Цоковска, в мъглата объркал улиците. И вместо да почука на вратата на собствената си къща, заудрял по вратите на църквата. Никой не му отговорил, та той рекъл: „Брей, докъде докараха нещата на държавата, да не можеш да влезеш в собствения си дом”. По едно време опипал кръстовете по вратите и извикал:

- Жив ли съм, или не съм жив?

- Жив си! - отговорил минаващият наблизо кафеджия Ариф, отивайки да отвори заведението. Но преди това завел съгражданина до дома му.

Тази вечер в града стана и друго събитие. След двегодишно отсъствие от Испания се завърна местната жителка, красавицата Корнелия. Докара я с кола съгражданинът й Анастас, който също пребиваваше там.

Спряха пред дома й. Съпругът Иван запали всички лампи, за да посрещне жена си. Облечена в черно, широко и дълго до земята палто, подобно на одеждите, каквито носят монахините от манастира „Свети Лука” в Алмерия, гурбетчийката пристъпи с достолепие. Обиколи стаите и се разположи до масата.

Анастас, като покорен слуга, внесе куфарите и рече на Иван:

- Бях по работа в Рекуена. Пред катедралата видях случайно госпожата.

Разговаряше с две монахини. Рекох си: „А-а, тази прелестна дама е моя съгражданка, да й се обадя!” Стана тъй, че я докарах. Ето, представям ти я!

- Благодаря ти! - отвърна му съпругът. После с Корнелия размениха дума за туй, за онуй. Две години не бяха се виждали. Докато разговаряха, Анастас шеташе из къщата като свекърва.

- Ще отворя бутилка вино от град Малагон - рече той. - Лозята са по долината на река Гуадиана. Но ние, българите, сме много по-добри лозари от испанците. Преди да налея виното, драги Иване, приеми този подарък от Испания - статуята на Свети Лудвиг от Кордоба. Вярващите го почитат като изпълнител на желания. Вършел чудеса - и Анастас постави статуйката на масата.

Вдигнаха тост и вечеряха. Дали от вълнение, че се е завърнала у дома си, или от дългото пътуване, Корнелия припадна. Успя да каже, че са я налегнали страхотни болки. Взеха я на ръце, с колата я откараха в болницата.

Дежурната лекарка разпореди двамата да чакат отвън. После излезе, като каза, че няма нищо обезпокояващо, но пациентката ще остане. И ги отпрати.

Двамата съграждани се разположиха отново около масата.

- Навярно симптомите са резултат от дългото пътуване? - предположи съпругът.

- Дано този прочут Свети Лудвиг й помогне!

Ядоха, пиха. Един след друг целуваха краката на светеца. На разсъмване Анастас си тръгна.

На вратата се почука. Беше съседката Роза-Мария.

- Добро утро, Иванчо! - поздрави тя. - Разбрах, жената ти се е върнала от Испания, но нещо се поболяла. Преди години се върнах с бързия влак от София. Три дни боледувах. Врачката, баба Йонка, каза - била съм урочасана. Нищо чудно някой да е урочасал твоята Корнелия… Пък и тя е хубавица, дяволската… На кого е тази статуя?

- На Свети Лудвиг.

- Свети Лудвиг, ама откъде?

- От Кордоба.

- А, така ли? Питам, защото онзи Свети Лудвиг, комуто се помолих навремето, беше от Бърдарски геран. Коленичих пред статуята и рекох: „Свети Лудвиг! Моля те, надари ме със съпруг! Нека да е пияница, дори малко глупав.” И чух шепот в ушите си: „Вземи Блажо!”. Дойдох тук на панаира и същия ден чичо ти Блажо, Бог да го прости, ме взе да жена. Дано испанският светец възнагради щедро и теб!…

Госпожата, която направи ранната визита, бе потомка на банатски българи, изповядваше католическата вяра. С Иван изпиха две бутилки вино. На тръгване тя залитна, но целуна краката на статуята и набожно, по католически се прекръсти.

Съмна се. Мъглата се вдигна. В града се настаняваше закъсняло, циганско лято. Санитарка, прибираща се от нощно дежурство в болницата, извести на Иван, че тази нощ жена му Корнелия е родила хубаво, жизнено момченце. След нея довтаса Анастас.

- Честит първороден син! - поздрави той бащата и добави: - Ах, този Свети Лудвиг! Казах ли ти, че върши чудеса! Какъв подарък ти направи…

Двамата тръгнаха към общината. В службата по гражданско състояние записаха младенеца с името Хуан-Антонио Иванов Ганковски.

Радостното събитие бързо се разнесе из града. Коментираха го по къщи, кръчми, кафенета. Но никой не подозираше чудотворната сила на статуята на светеца от Испания.