НОВИ БАСНИ

Борислав Ганчев

НАСЕКОМНА ЛЮБОВ

Залюбил Бръмбарът Калинка:
- Аз вред слухтя, а ти саминка
или пък с чужда помощ лека
пълзиш по стръмната пътека -
изкачваш връх след връх висок!
Че сме си лика и прилика,
е ясно и в най-кратък срок
ако се вземем двама, мила,
ще бъдем с теб голяма сила!
Кажи ми „Да!” и знай, тогава
най-после в нашата държава
ще има ред, закон - симптоми,
че управляват Насекоми!


ПОЩРЪКЛЯЛОТО МАГАРЕ

Било то с хрисим нрав,
за щяло и нещяло
нито се инатяло, ни ревяло.
Но както кротко в тучната ливада
пощипвало веднъж тревица млада -
какво му стана!? - пощръкляло.
В миг къч след къч започнало да мята -
и с ляв, и с десен крак, и с двата -
без с никого да се съобразява.
И Лъв отзад да има - не прощава.
Учуден - „Що му стана!?” - всеки пита. -
„Уж кротко, пък я виж го как налита!”
А отговорът ей го де се крил -
за да направи Марка за резил,
пред Господаря за да го наклепа,
мухи му пуснал някой цяла шепа.
Хем под опашката…
Ех, с цел такава
е ясен, то се знай, и резултата:
щом някой пусне му веднъж мухата,
и кроткото магаре пощръклява.


УМИРАЩАТА ЗМИЯ

Ех, зле изпатила си Змията -
ударили я по главата
и в храст крайпътен да се свре
едва успяла.
- Ще се мре! -
просъскала почти в несвяст. -
Ох, явно хич не съм добре,
но даже да не оцелея,
да хапя още аз умея…
И в плен на змийската си страст,
ухапа тя Лъва, Мецана… -
край нея всеки който мина.
Дорде накрая в храста свряна,
доволна, Змията се спомина.


КАПКАТА КАТРАН

След цяло лято труд нелек,
един Пчелар, уж вещ човек,
напълнил пълна каца с мед.
- Ех, вече всичко е наред!
За идващата гладна зима
медец достатъчно си имам
и няма нужда да пестя.
Дори другари ще гостя -
се радвал…
Но незнайно как,
забравил може би капак
или какво, в меда събран
попадна капчица катран…
Захвана не след дълго студ
и от плода на своя труд
Пчеларят рече да опита.
„Ох, ще си хапна до насита!” -
помисли си…
Но: - Пфу, горчи! -
изплю с премрежени очи,
не капка, все едно казан
че бе изгълтал цял с катран…
Ех, и в живота тъй е, на -
уж гладко, сладко си върви,
но само капчица злина -
и вече е вгорчен, уви.


НОВИЯТ ЦАР

Настъпи за промяна ден -
че вече беше стар и болен,
Лъвът от трона бе свален
и от народа недоволен,
с уста е щото най-голяма,
издигнат бе Хипопотама
за цар на цялата гора…
Посрещнат с викове „Ура!”
и „Да живей!” - като герой -
не се забави никак той,
а всички лъвски приближени -
Мечока, Вълчо, пет Хиени… -
смени завчас със свежи сили -
другари верни от блатата -
все проверени Крокодили…
И почна нов живот в гората,
че царят бе обет поел
да я превърне цяла в блато
по свой си вкус и свой модел…
А като се науправлява
и бъде Хипо с гръм свален,
кой блатото ще пресушава,
ех, друг да мисли някой ден.