Божидар Божилов

Кой шушне вън? Пак жълтите листа.
Тук всичко е тъй близо и боли.
Ако поискам мога да мечтая -
във синьото шише блести ракията.

Да взема ли от рафта някоя книга?
Защо? Със мъка там ще прочета
за хора, във живота всичко имали -
обичали, живели и умрели.

Да мисля за войната, за смъртта? -
Не се ли уверих, че всичко вечно е.
Единствени листата тука мрат,
а хората са хитри и живеят.

На улицата вятъра минава.
С листата си играй едно дете.
Да сляза ли и всичко да забравя,
да бъдем трима: - аз, деня, детето.

1943