БЕЗПОЩАДНОСТ
БЕЗПОЩАДНОСТ
Земя - и глад, и плод,
и слънцето - над всичко!
Животът е могъщ -
живей, небе едничко.
Родина - вечна пръст,
сеитби и вършитби.
Предателства и мъст,
ята непобедими.
И безпощадност има
и в детството най-мило.
От смърт и всеотдайност
пак нещо си отива.
Земя - и глад, и плод,
и слънцето - над всичко.
Животът е могъщ,
живей, небе едничко!
ПРЕОБРАЖЕНИЕ
Август е премаляване.
Бой на птици ме смайва
на брега на морето.
Там рибари изваждат щъркели
и орли от водите пенести.
Страдат селяните от жажда
и солта ги спасява.
Няма място за всичко
в тази малка земя - България,
в тази малка земя - сърцето ми.
Някой страда и някой се радва.
Най е страшно това мълчание
със години, сезони, памети.
Безразличието е слабост,
август е премаляване.
Грее слънцето радостно
върху нивите равни.
Птиците се събират рано,
Яна жалее деветте братя,
преминават въстаници паметни…
И смъртта е през август
половин свобода,
половин разхищаване!
ТРЕВОГА
Не защитавай всичко на земята!
Тревога в нощите тежи.
Детството е невинно, свято…
Чезнат есенните треви.
Слънцето - най-велико зачатие!
Вик на птица звучи.
Продължава земята свята
да умира и да твори.
Непрекъснато - като смисъл,
изненадващо - като вик.
***
Земята се люлее под нозете ни.
И няма по-велико равновесие -
тежим като една земя със изгреви,
със птици,
с мъртви
и със песни!
1983 г.
