СЪОБЩЕНИЕ
СЪОБЩЕНИЕ
На Иван Гранитски
От сайта на „Радецки” Ботев обяви: „Нося Свободата”!
Зеленият флаг на Райна Княгиня озари всичките имейли.
Гугъл заобиколи Околчица и Втори юни като опасна дата,
на която се венчават всички луди, орисани да бъдат смели!
Шипка изсвири Менделсон на българо-руската сватба,
а Трети март венец е от пет века сълзи.
Анатема на всеки пигмей, който не се радва
на Одринските лъвове, на Дойранските орли!
Хайдушките копнения обсебват Пейо Яворов,
Вапцаров разтопи оловото на царската награда.
Днес всичко свято безумно се скверни от дявола -
но винаги ще идва на Девети май парада!
ОТПЪТУВАНЕ
Намразих ли те?
До болка ли обикнах те?
Не зная!
Дотегна ли ми пулса ти неравен?
Омръзна ли ми шепота на влюбената
младост,
прозореца отворен на северната стая?
Не зная…
Дали ще мога нейде да открия
коминените сенки, целунали паважа,
вятърът търкулнал слънцето
в Марица
да върна на сърцето прежната му
радост
и спомена, във чашата надзърнал,
полека да изпия?
Мой роден град,
напускам те,
за да се върна!…
ПОПИТАЙ ХЛЯБА
На проф. д-р Людмил Бояджиев, кардиолог,
спасил хиляди животи
Попитай хляба за цената на надеждата,
на зърното за деветмесечната тъмна нощ,
когато всичко равно и безизходно изглежда
под купола на цялата вселенска мощ.
Попитай го, кога е нафора, кога е залък,
тъй труден за преглъщане дори и в глад!
Кога въздига и кога човека прави малък,
посял в историята рай или пък ад.
За нищетата питай по отрупани трапези.
За ценността на малките изсъхнали трохи.
Попитай хляба и за душите на онези
с неразорани бурени в духовните лехи.
Попитай хляба как зърно в него диша,
как Сътвореното не спира своя ход. .
Покълва житото. И аз за хляба пиша…
С надеждата да нахраня целия народ.
УВЕЛИЧИ ШРИФТА НА ЛЮБОВТА
На моя внук Калоян
Пораства Любовта, пораства,
огромен става белият й шрифт,
несметни - нейните богатства,
по-силен тънкият й щит.
Разбива всичките страдания.
Тя шества с радостния Вик,
превърнал Словото в предания,
че то лекува и е щик!
Съблечена, лъжата не вирее.
И губи сила всяка власт,
когато любовта живее
в най-съкровеното у нас.
И незабележимо ни повдига
към Божията светлина -
с любов до Любовта се стига
и тя е пътят към Дома!
ПО УЛИЦАТА НА ЖИВОТА
На Петър Атанасов
Идва времето на истински поети -
не на позьори от реброто на Катон,
с паркетни звания, с придворни силуети,
възседнали пак бъчва вместо кон.
Идва времето на истински поети,
кръстени във Истината с благослов,
далеч от суета и жалки пируети,
с единствената Власт, наречена Любов.
Идва времето на истински поети,
пророци на деня, на Господа чеда,
по улицата на живота - светещи планети,
носещи си кръста от горчива Свобода!
