Димитър Хаджитодоров

Бате Пламен, син на първата ми учителка, се зае да чете на руски. Изучавахме този език от пети клас, но първите две години въобще не допусках, че ще го ползвам.

Бате Пламен ми показа книги, закупени от руската книжарница и съобщи, че се продават истории и с индианци. Новината бе толкова неочаквана, че аз, без да се замислям, пожелах подобна придобивка. Интересното бе, че книгите се предлагаха по цени, двадесет процента по-ниски от тези в рубли.

Преброих спестяванията си и на следващия ден, само срещу един лев, държах в ръцете си „Моят живот сред индианците”, описан от някой си Джеймс Шулц. Намерих в библиотеката на татко стар руско-български речник и се зарових в него. Сблъсках се с непознатите думи още на първата страница, но това не ме разколеба. Издирването изискваше време, но историята бе интригуваща. Разказваха се действителни събития, преживявани от автора. Героите живееха в прерията, преследваха бизони, организираха бойни походи и разменяха скъпи кожи срещу оръжие във фортовете по границата. С известни усилия прочетох първата глава и посрещнах вечерта с приповдигнато настроение.

Татко видя новото ми занятие и се поинтересува откъде съм се снабдил с четивото. Разказах това, което ми бе съобщил бате Пламен.

- Не знаех, че има руска книжарница в София, - поклати глава баща ми. - Преди войната бе открита такава и аз ходех там. Изучавах руски, за да се разбирам с приятелите белогвардейци, но не можех да чета. Един ден ме предупредиха, че полицията следи всички, които влизат в магазина. Отговорих, че не ме интересува и отидох на инат, за да си купя две картини от съветския художник Дейнека.

- Баща ти е възлагал надежди на руснаците, - обади се мама. -  Посрещал е с цветя идването им в София, - погледна тя към него.

- Стара работа! - махна с ръка татко. - Човек не може да знае всичко, макар че пресата предупреждаваше за репресии и лагери. Не вярвахме, защото мислехме, че това е пропаганда… Но езикът им е прекрасен, културата им е голяма и заслужават да се изучават.

Стана ми ясно, че няма да има проблем, ако си купя още една книга на руски.

Усвоявах търпеливо текста първата два месеца и когато прехвърлих половината, забелязах, че непознатите думи намаляват. Бате Пламен ме съветваше да чета по смисъл, тъй като двата езика бяха близки.

Вечер, докато чакахме татко, аз превеждах отделни глави на мама, като четях без речник подготвения текст. Тя вършеше домакинската си работа и не винаги вникваше кой знае колко в моите адмирации.

- Чу ли какво прочетох?! - питах аз, възбуден от епизодите.

- Чух, - отвръщаше мама, но мисълта й бе на друго място.

- Но ти не внимаваш много в текста! - настоявах аз.

- Внимавам, - уверяваше ме мама. - Много добре се справяш. Сигурно ще имаш отлични оценки.

Констатацията й не ме вълнуваше, но аз се връщах две-три страници назад и препрочитах отново текста, за да вникне и тя в него.

Тази ситуация се повтаряше периодично, докато не завърших книгата. Горд от себе си, реших да се заема със следващата. Узнах от бате Пламен адресите на руските книжарници и ги записах. Когато прекрачих прага на първата, тръпнейки, разгънах дебел том „Разкази за животните” от Ърнест Томпсън - Ситън. Вече знаех историите му за младите индийци и го закупих без да се замислям.

Във втората книжарница намерих „Тримата мускетари” на Александър Дюма, а в третата - „Спартак” на Рафаело Джованьоли. Изданията бяха подвързани и добре илюстрирани. Разполагах с няколко лева  и когато взех книгите, установих, че са останали още дребни пари. Прибрах се у дома, натоварен като магаре. Ръцете ми притискаха ценностите до гърдите и аз се чувствах герой на невероятно събитие. Родителите ми се изказаха, че не трябва да се лишавам от закуска в училище, но изданията им направиха впечатление.

- Забележителни са! - констатира баща ми. - Ние мислим, че изостават в някои области, но тук са на високо ниво. И с ракетите също… - измести той леко коментарите.

Седнах в разтегателен стол на двора и се задълбочих в Томпсън - Ситън. Четях без речник, по смисъл.

От улицата свирна приятелят ми Тони, за да изляза. С него имахме общ език за книгите и аз му показах разказите за животни. Той ги грабна заинтригуван, но когато видя, че са на руски, остави тома и промърмори:

- Чудя ти се на акъла!

Не отговорих, защото чувствах, че съм прекрачил нещо, непонятно за всеки.

В училище  преподавателката по руски предложи да разкажем за любим автор. Докато останалите умуваха на кого да се спрат, аз изложих кратко биографията на Томпсън - Ситън, като възпроизвеждах и част от историите му. Говорех на руски, макар и с доста грешки, но учителката бе изненадана и ми написа отличен.