Габриела Цанева

УСТНИТЕ МИ ИЗПРЪХНАХА

устните ми изпръхнаха,
докато търся очертанията на твоите;
кожата ми стана пустиня,
докато чакам докосването ти
да изтрие спомените…

ПЪТИЩАТА МИ

Пътищата ми не те намират,
не мога да стигна до теб -
пътищата ми не се събират…
Разтварям шепи,
разпиляват се -
не са юзди,
не впрягат живота ми -
пътищата ми са съдби,
които не мога да пребродя…

РУСАЛКА В РАКОВИНА

Свличам кожата си на плажа -
като излишни дрехи,
морето ближе краката ми,
лунна пътека ме мами,
звездите са удавени…

Вплитам вълните в косите си,
пяна лепне върху плътта ми,
нощта се стича, връщам се -
русалка в раковина съм,
на пясъка забравена.

ХАЙКУ

***
пробита шапка
в локва сняг -
саксия за кокичета

***
очакване -
оцет
във винената чаша

***
дневна луна -
снежният човек
с двойна глава

***
пътуване -
броеници
от лястовици

***
поличба -
врана кълве от ръка
на дете

***
отминал миг -
хартиени лодки
в калния поток

***
след бурята -
в локва край бордюра
лодки от листа

***
изкушение -
върху устните ти
капка вишнев сок

***
стон -
разбито стъкло
под подметките

***
априлски лалета -
кръв по тревата, или
стъпки от пламъци