ИЗ „СТЪПКИ ПО ПЛАМЪЦИ” (2020)
УСТНИТЕ МИ ИЗПРЪХНАХА
устните ми изпръхнаха,
докато търся очертанията на твоите;
кожата ми стана пустиня,
докато чакам докосването ти
да изтрие спомените…
ПЪТИЩАТА МИ
Пътищата ми не те намират,
не мога да стигна до теб -
пътищата ми не се събират…
Разтварям шепи,
разпиляват се -
не са юзди,
не впрягат живота ми -
пътищата ми са съдби,
които не мога да пребродя…
РУСАЛКА В РАКОВИНА
Свличам кожата си на плажа -
като излишни дрехи,
морето ближе краката ми,
лунна пътека ме мами,
звездите са удавени…
Вплитам вълните в косите си,
пяна лепне върху плътта ми,
нощта се стича, връщам се -
русалка в раковина съм,
на пясъка забравена.
ХАЙКУ
***
пробита шапка
в локва сняг -
саксия за кокичета
***
очакване -
оцет
във винената чаша
***
дневна луна -
снежният човек
с двойна глава
***
пътуване -
броеници
от лястовици
***
поличба -
врана кълве от ръка
на дете
***
отминал миг -
хартиени лодки
в калния поток
***
след бурята -
в локва край бордюра
лодки от листа
***
изкушение -
върху устните ти
капка вишнев сок
***
стон -
разбито стъкло
под подметките
***
априлски лалета -
кръв по тревата, или
стъпки от пламъци