Александър Балтин

превод: Стефка Тотева

Утрините могат да бъдат тихи, но силата на тишината се къса от нарастващия шум на противоестественото явление - войната.

Най-известното произведение на Василиев, разкривайки ретроспекция от женски съдби, прокарва и линията на военната работа, където героизмът е съчетан с обикновената съдба на някого, където решението: Няма да пусна врага! произлиза не от команда, а е ефект на свободната воля на защитаващите своята земя.

Сержант Васков е в същата степен и обикновен, но и толкова силен и грижлив, защото спокойно се отнася към смъртта, знаейки, че трябва да реши задачата и това решение ще струва живота му.

Младата вдовица и дъщерята на офицера, студентката, дъщерята на лесничея, сирачето, техните отношения, сближени от военната ситуация, регистрациите на живота и адските напластявания на войната, формулите на безстрашието и призрачно мяркащия се ален знак на победата - всичко е обединено с ясния, отчетлив език на повествованието, който топло и нежно се върти около метафизичното осмисляне на бита, дарява ни - посредством своя посредник: писателя Борис Василиев - един истински шедьовър.

Серия от исторически повествования, разкази, обхващащи реалността от различни страни, повести… Борис Василиев изглежда неизчерпаем, макар че и едните „Утрини” биха стигнали за безсмъртието му…