Васил Иванов

ГРАФЪТ

В безлунна нощ, облегнат на комин,
мъжът стоеше в черните си дрехи.
Изцапани със сажди. Габардин.
За него бяха истински доспехи.

Бе Харолд. Граф на Есекс. Синя кръв.
Току преминал вече трийсетака.
Един типичен млад английски лъв,
застинал като сфинкс високо в мрака.

Защо такъв изискан джентълмен,
третиращ всички хора като мравки,
стърчи на странно място угнетен,
в часа на прилепи и кукумявки?

Със странно хоби - коминочистач,
инкогнито, разбира се, маскиран.
Не на коне, на покриви ездач,
но напоследък здраво депресиран.

Дърва, брикети… Никакъв респект!
Емисиите вредни въглеродни.
Светът се бори с парников ефект.
Въздишат вече климатици модни.

Биг Бен отчита точно полунощ.
Небето облачно се прояснява.
Луната се показва като грош,
на вещица лицето осветява.

Прострелва го замислено с очи.
Подпийнала е тя след Вси Светии.
Размахва властно пръчката: ,,Мълчи!
Сега ще сторя доста простотии!”

Избухнаха емоции! Заря!
Искра припламна в тъмните зеници.
Горкият коминочистач умря.
Роди се майсторът на климатици.

БАБА ЯГА

Карлсон днес на пакрива седеше,
похапваше бонбонки срещу стрес,
врабчетата подскачащи броеше
и смазваше той перката си с грес.

,,Ах, колко съм красив, не ще и дума!
И умен съм, не някакъв резил.
Защо ли щедра е така Фортуна?!
От скромност даже бих се изчервил.”

Но в този миг вихрушка се извива.
Метла пикира с точност до микрон
и баба Яга спуска се щастлива,
за да открие плажния сезон.

- Красавецо, зарязвай тази перка!
Ей, виждаш ли изящния ми гръб?
Не трябва да гори като пиперка.
Без лосион ще бъде пълна скръб.

- Готов съм и за миг ще те намажа.
С целувка нежна ще ми заплатиш!
Едно врабче се гътна на паважа.
Такава свалка няма и в Париж.

А тя размята огнената грива
и кислородът стана на озон.
А той прозря - съвсем не е свенлива.
Все пак е пич работещ като дрон.

КИЛЪР

Убиецът в типичен камуфлаж,
заел на покрива удобна поза,
напълно слят с околния пейзаж,
със снайпера ,,Сумрак” е в симбиоза.

Мишената. В скъпарски ресторант
самотният сър Джон поръчва ,,Джони”.
Дори единствен изстрел е гарант
главата на гърдите да оброни.

Издишва бавно… бавно. Равен пулс.
Изчаква ударите на сърцето
и спусъка обира като в блус.
,,Безмилостен” му пише в досието.

Но Феята на зъбките е тук.
На бялото чело пулсира вена.
Превръща пръчката си в парен чук.
От килъра направо е вбесена.

И сякаш от пластичен експлозив
е болката в зъба. Изпада в кома.
В главата му избухва сякаш взрив.
За него вече свършил е купонът.

От друг стрелец сър Джон е поразен.
Не е пропускал Купидон мишена.
Работи като сводник всеки ден
и режисьор на следващата сцена.

Героят влюбен бърше очила,
че сякаш е спечелил на рулетка.
Улучена от втората стрела,
фиксира го убийствена брюнетка.

ПРИЗРАКЪТ

Прекрасна вечер. Замъкът д`Анжу.
Графинята отпива от виното.
- Арлет, ти най-прекрасното бижу…-
барон Дюпон я гали по бедрото.

По тръпнещата млада, свежа плът
Луната разпилява си среброто.
Но, ужас! В миг разнася се гласът
на графа, строполил се от леглото.

Старчокът идва, този киселяк,
събуден от подаграта проклета.
Дюпон, по навик, удря го на бяг.
Изчезва зад разветите пердета.

И гол, по титла… По улука стар…
А би му завидял гибон ядосан.
Със скорост, сякаш бяга от пожар,
на покрива завчас се изтипоса.

Попада в гълъбарника. Късмет!
На курешките гадни се поваля.
С немного елегантен пирует
в пера изпадали се отъркаля.

Изчаква да затихне всеки шум,
като след линч овалян в перушина.
И графа дърт проклина той наум.
В сублимния момент страстта му срина.

На покрива прекарва близо час
и тихо спуска се, да няма грешки.
Поема дъх, а после с мръсна газ
се скрива в храсталака на прибежки.

След ден в креслото пие скъп коняк.
На плазмата си гледа новините.
С перфектен вкус е този ,,Арманяк”!
Мистерии показват неразкрити.

В д`Анжу тревога. Призрак е заснет
от камера. Тук кадърът застива.
В пера и пух е някакъв субект.
Баронът нервно чашата разлива.

Мадам Моник го кани ,,на кафе”.
Дано каръкът вече да престане!
Не гледа гълъби виконт Жофе,
а глутница свирепи добермани.

ЛУНАТИЧКА

Хубаво ми рече мама:
- Пена е беля голяма!
Дръпната е и чепата,
ще ти тегли май главата.

Ала сам се аз натресах,
щото много я харесах.
Румена - най-чиста мостра,
едричка и яка доста.

После сватба, ръченици…
дарове, пари в шиници…
Всеки е протегнал шия…
вадя благата ракия!

Нейде към петлите втори,
гледам, че се ококори.
Както бе по бяла фуста,
стана и пое към пруста.

Тя напред ръце протегна,
даже и не ме погледна
и по пода стъпва здраво.
Тепа, тепа, все направо.

Аз - по нея. Без да вика,
мина смело по дръвника.
На дувара пък намери
бърже да се покатери.

Ето - стълбата подпряна,
стигна даже до тавана.
Скока после, как пресметна
и на покрива се метна.

Тя напред-назад пердаши
и събуди даже наште.
За беда, таз сцена цяла
и комшийка е видяла.

Тръгна в селото мълвата,
че повредил съм жената.
Всички баби ме чумосват
и ме плюят, и пустосват.

Пъти сто… се кръсти попът
и ченетата му тропат.
Демон бил вселил се в Пена,
ръси я с вода светена.

Идва селото да види,
нощем как по керемиди,
ходи тя по риза бяла,
нито жива, ни умряла.

Докторът в града ми рече:
- Май загазил си, човече!
Слагам аз на твойта булка
диагноза сомнамбулка.

Ха, сега какво да сторя?!
Как с проблема да се боря?
Цял живот що зор ме чака…
Но накрая ми прещрака.

Ще преборя тази пречка!
Купих бягаща пътечка
и с ремонт мъничък само
свързах я с едно динамо.

Номерът накрая стана.
Пена кара нощна смяна.
Може да е лунатичка,
но спестява ни парички.

По пътечката спринтира,
вече с НЕК се конкурира.
Имам си домашна цяла,
мощна електроцентрала.