ПАЗАР

Славка Зашева

ПАЗАР

Можеше балконът ми
да е над морски бряг,
над златното поле
или над младата трева
на някое порутено училище.
Живея над пазар,
над дългата търговска улица
с безброй дюкянчета и кафенета,
с чудните сергии с аромати.
Пристъпях бавно, едва по сантиметър
и грабих от тълпата,
която ме повличаше напред,
засищах своя глад
за цветовете ти,
за всички чужди, празни мисли,
които алчните търговци
ми предлагаха.
За онзи силен и заразен аромат
(гореше споменът за теб
като Агарово дърво),
след който пареше в очите ми,
се пазарих най-дълго.
По обед спираше жуженето,
чистачите измиваха краката на деня
и всичко влизаше
отново в ритъм.

Аз никога не ходя на пазар.
Там утрините с теб
ги дават скъпо.


***

Колко трябва
да обичаш един мъж,
за да знаеш името му,
да виждаш децата му,
да усещаш стъпките му…
преди да е прекрачил
зимата.


***

Все повече
къщи изстиват,
все повече камък
в нозете им.

В скута си щедро
нощта измива
темелите.


НИЧИИ

Връхлитат ме белите птици,
сълзите.
Не се тревожи за косите ми.

Ще вдигна няколко
черни подпори,
които горих и гасих,

горих и гасих,

почерняха от буйни огньове
и с въглен белязаха
на времето младите кости.

Ще вдигна покрив
високо, високо,
светлината от мене ще проси.

Далече и късно е,
времето зрее във гроздове.

А очите ми -
реки ненагазени,
свободни и ничии,
ще отплават с белите птици.

Не се тревожи за косите ми -
опожарени,
в пепелта коленичат.


***
Изрезка от небе
плува в старото
дворно корито,
лека е, не потъва
в мъглите.
Шета коприната
от сутрин
до синьо.

Баба бродира
моето минало.


ПРИСЪДА

Помня дългите прозорци
на септември,
провисналите чепки страст.
Как не искаше
да тръгва лятото!
Тежаха кошниците му,
разливаха от лепкавия сок
по цялата ни изгоряла
пустош.
Присъда беше сладостта.
Палачите
с онези остри клюнове,
с кресливи гласове
и коси погледи
прииждаха по-близо,
все по-яростно
утъпкваха класа на житото.
И само ние с теб
усещахме,
че времето потъва в угарта.
А лятото
стоеше под прозореца
с две кошници,
препълни с плод.

И никога
не се завърна лятото.