Николай Николов

Малчуганите отпред оживено обсъждат урока по биология за рефлексите и кикотейки се, прилагат на практика знанията, като си разменят пошляпвания по коленете. Смешни врабчовци.

Днес оставих колата в гаража. Не обичам да карам в центъра. Движението по тесните улички е натоварено и търсенето на свободно място за паркиране се превръща в съмнително приключение.

За да си спестя ненужните грижи, прибягнах към услугите на обществения транспорт на славния град Берген - изпитан в дъжд и мраз, той рядко подвежда своите почитатели и обикновено ги пренася без забавяне от една точка на прострастранствено - времевия континуум до друга.

Повечето му маршрути пресичат живописни места. В миналото градът се опрял о ограждащите залива планини и после постепенно ги е прескочил, присъединявайки околните села и ферми.

Тук идват туристи от цял свят - ахкат и охкат пред фиордите и водопадите, публикуват купища снимки в социалните мрежи и се жалват от скъпотията…

А туземците, в качеството на клиенти на транспортните фирми, получават разходка сред съразмерна хубост само на цената на едно билетче. Отпускай се на седалката и зяпай през големия чист прозорец! И аз се възползвам от отстъпката за местни.

Гледките се сменят, догонвани от мислите.

На «Усеберг - Д» е спокойно. С оперативния персонал по-рано тази седмица обсъждахме закъснелия монтаж на рекуперационния парогенератор. Засега е ясно единствено, че ни чакат изненади.

Италианците подготвят поредната ревизия на документацията - сами се боричкат с творческия процес и сигурно дори папата не е в състояние да предвиди какво още ще сътворят неговите духовни чеда и по съвместителство - наши подизпълнители.

Обърканият план струва много пари и засяга все повече фирми. Корабът, нает да превози модула от Венеция до платформата, не отплава… Не излезе в открито море кранът, който трябваше да постави на мястото й стоманената конструкция.

Накрая нарасналите разходи на оператора ще бъдат покрити от потребителите на бензин и газ. Тъй че няма нищо страшно. Както казва Инге: «Щом ни плащат, ще чакаме».

Липсата на развитие трови самочувствието. Започна втората ми година в проекта и това време вече ми изглежда загубено, защото мизерните резултати не отговарят на вложените усилия и средства. Добре, че колегите от другите групи подхвърлят дребни задачи, иначе съвсем щях да се спаружа от еднообразието и безделието при нас. Може би трябва да приема предложението на Карл…

А колко хора минаха вече през HRSG? Смени се и моето ръководство. Започнах с Мариус Магнусон, хилав такъв момък с болезнено изпито лице. Той беше участвал в предпроектните проучвания и фактически определи задачите, които следваме до ден днешен.

Тъкмо се сработихме и колегата се премести по семейни причини във Фагернес. Делата му пое Инге Онархайм. Така че няма да съм първият напуснал… В «Сьордалан» ще се справя със задълженията си, тези неща ги знам като пръстите на ръцете си. Надявам се, че ще има полза от мен. Ала как да оставя недовършена започнатата работа? Някак не е редно…

Трамваят се носи по затревеното трасе край поредното езеро. Във водата стърчи познатата канара, чиято форма напомня главата на крокодил. След две спирки ще е «Лагунен». Хлапетата - експериментатори се умълчаха.

Може би Берген е добро място за отглеждане на деца… Въпреки увеличаващото се население, улиците са сравнително спокойни и безопасни. Мултикултурализмът още не е пречупил бюргерския дух, както, например, става в Осло.

Под сурдинка разказват, че там, по подобие на Дания и Швеция, вече има гета, в които полицаите предпочитат да не си пъхат носовете. Новоскандинаците заменят законите на приютилото ги общество със своите бандитски и шериатски правила. Е, тази тенденция няма как да бъде възпряна.

А аз бих ли превърнал моето семейство в емигранти? Въпросът е преждевременен, направо е безоснователен, но това не прави отговора по-лесен. Преситил съм се със сладостите на чужбината и не бих желал моите близки да пробват тоя вкус… Не знам. Темата е сложна.

А Карл Шрайбер, както подсказва фамилията му, не е местен. Неговата майка бяга от жестоките бомбардировки в Германия в началото на 1943 година и се установява при роднини в Берген. Тук ражда. В средата на петдесетте години съпругът й се прибира и вижда за пръв път своя син. Човекът е имал късмета да бъде пленен под Сталинград и после е участвал във възстановяването на разрушената от неговите сънародници страна.

Като инженер по комуникациите Карл обикаля света, работел е в Китай, Корея и в републиките на бившия Съветски съюз. Може да се гадае за естеството на дългите му командировки, но съдейки по съдържанието на кожената чанта, която той винаги държи под ръка, предполагам, че никак не е било скучно. Всеки къта нещо в миналото си.

Колегата е от следвоенното поколение на нашите родители, израснали след войната. Те са работели и мечтали. От тях получихме родина и силна държава. Норвежките ни връстници продължиха напред. Ние се освинихме. Такива ми ти работи… С какво се оказахме по-лоши? Защо живеем по-бедно, бездушно?… Е, майната му! Аз съм дотук, слизам.