Аз се предавам пред тази поезия, коленича и притихвам. Доверявам се напълно на образите, потапям се изцяло в багрите и звуците, заслушвам се в тишините, загръщам се с топлината на този приказен дом. Всяко стихотворение тук е един космос, в който не се боя да се изгубя. То сякаш започва там, където свършва. И не искам да прелиствам. Оставам за дълго с ръка върху страницата и се усмихвам. Телесна крехкост, съчетана с необятна душевност. По детски любопитна и чиста, и в същото време мъдра като вселена. Това е Петя Цонева. Нестихващото й въодушевление да наблюдава и изследва този свят така разтваря нейното въображение, че то се понася далеч зад пределите на зримото и сякаш ме повежда за ръка през нови, непознати, чудни светове. А дали някъде дълбоко в себе си тя не открива вълнуващите образи и картини? Не зная, но няма нещо, което Петя не може да направи от думи. Тя отваря небето с лекотата, с която отваря прозореца и подрежда звездите като чаши на масата, а вълшебната течност на думите докосва всички сетива. Петя Цонева е така отдадена на писането, че в стиховете си сякаш ми доверява пулса на сърцето си, открива ми най-чистите тонове на душата си и точно това прави да я чувствам толкова близка. С трепет очаквам да разлистя „Белият час” и съм сигурна, че това ще бъде следващата ми настолна книга.

Нели Коларова

——————————

Петя Цонева. Белият час, изд. „Библиотека България”, С, 2021 г.