ЗА СВОБОДАТА
ЗА СВОБОДАТА
Свободата е кръст,
а душата е птица небесна!…
Без духа си - сме пръст,
той издига ни, за да летим.
Но човек, за да литне,
не е толкова просто и лесно,
трябва земните страсти
у себе си да победи.
Свободата е плам,
свободата е риск и е бреме,
слугинажът е срам,
в него няма ни капка живот.
Той ни носи позор
и може дъхът ни да вземе,
със лакейство не може
да има достоен народ.
Свободата е дар,
Божи дар, но не се подарява
на неверни и скверни,
безпътни и сити души.
Свободата е рай,
всеки има за щастие право,
но малцина са тези,
чули в себе си святия химн!
ОТКРОВЕНИЕ
Кой си Ти, Господи?…
Скитникът ли, на който затръшнах вратата
или просекът, чиято ръка подминах
и колко ли струва днеска душата ми,
пред теб - непорочния и невинния?
Кой си, че и ветровете ти се покоряват,
докато миеш чужди нозе и слугуваш,
а аз - да съм кротка все не успявам,
и несмирена, пак се бунтувам?
Сине Божий, затова ли те разпнаха,
защото не причини никакво зло някому?
Помниш ли как в мъката си те обвинявах,
че си се отрекъл от мен и изоставил?
Ти, който можеш да прочетеш мислите ми
и направляваш на белия лист ръката ми,
който ми помагаш да стигна до смисъла,
заслужавам ли безусловната ти отдаденост?
Не ме съдиш, но аз се обръщам към себе си:
Има още път да биеш до Смирението, дъще майчина,
срамувай се единствено от греховете си,
не се срамувай от покаянието!
ЦЕНАТА
„Цената на изкуството е еквивалентна
само с тази на живота!”
Тя се плаща само от този,
който мига притежава
и често е обич - без обич,
и е дух върху жарава.
За някои е привилегия,
а за други - присъда,
както ти дава убежище,
така може да те пропъди.
Всеки различно я плаща -
един - със самота в самотата,
друг пък - с настоящето,
трети - с полета на душата си.
За мен е - успех и страдание,
и е живот в живота,
не пия гратис шампанското,
без да платя - не мога!