Из „За хайдут Пеньо песни се пеят” (2017)

Из спомените на Станю Гъдев

На ръст е бил среден - нисък, но много спретнат и пъргав човек. И в най-кално време по обувките и дрехите му не е имало и следа от кал.

Цели двадесет години е бил „горски цар”. Преоблечен като кадъна, турчин, търговец или стар човек, той зорко дебнел своята плячка.

Чернеолу кръстосвал надлъж и шир България, бил хващан и хвърлян в затвора във Варна, Видин, Търново, Пловдив, но винаги успявал да избяга. Затова го наричали „Хвърковатия”. Никога не се движел с повече от пет-шест човека. При него е стажувал три години известния в българската история Филип Тотю.

Последният нееднократно е признавал пред свои познати, че сръчност и военен такт е добил при Чернеолу. Когато Филип Тотю заминава за Румъния, той канил със себе си и войводата, но Пеньо отказал по простата причина, че светът в Румъния бил развратен.

Може би Чернеолу на стари години е искал да се отдаде на мирен и спокоен живот или да осигури семейството си с една по-хубава къща - ето защо решил да построи нов дом.

Според преданието всички необходими материали му били приготвени и пренесени безплатно от населението на Шипка и околните села. Турците също не останали чужди на тази работа. Наетите майстори започнали да строят по негов план. На всяка стена имало по няколко бойници. Строежът на къщата го ангажирал да стои в Шипка или около нея.

Денем и нощем той наобикалял строящата се къща. Турската власт била по дирите му, но не можела да го залови. Тормозела населението на Шипка и искала на всяка цена главата на Пеньо Чернеолу, иначе заплашвали, че ще обявят Шипка за ятак на хайдутина. Никой не се решавал да убие Хвърковатия. Най-сетне майсторът на къщата се съгласил с подкуп да го убие. Планът бил добре скроен и отлично изпълнен.

Един ден, когато къщата била вече покрита, майсторът повикал Пеня да видят дали комина (баджата) ще дими когато я запалят. За тази цел майсторът запушил комина, турил малко сено и го запалил. Като видял, че коминът не поема, Пеньо с най-малкото си дете на ръце, още пеленаче, се навежда в комина. В този момент майсторът с един удар го убива.

Пеньо Чернеолу е бил убит три години преди смъртта на Хаджи Димитър на 45 години - значи някъде около 1865 г. Убил го Теньо Говедаров, майстора на къщата му, който впоследствие полудява. Жена му Неда е умряла на 105 години - родена е през 1814 г., а е починала през 1919 г. Синовете им се казвали Доню, Черньо, Белчо, Христо и Пенчо, а дъщеря им Гана.

——————

в. „Искра”, бр. 57, 30 ноември 1926 г.

——————————

Думи от Никола Ферманджиев

В бележки към романа на Филип Симидов „Прочутият Филип Тотю войвода” (изд. „Отечествен фронт”, 1972, с. 399) Никола Ферменджиев пише: „Пеньо е известният шипченски хайдутин Пеньо Чернев (Чернеолу). Роден е в Чорлу (днес в границите на Европейска Турция). След като убил няколко турци, Пеньо Чернев забегнал и се заселил в село Шипка, Старозагорско. Преди да стане хайдутин, той бил аргатин и придружавал търговски кервани. Унищожил няколко разбойнически банди. Хайдутувал е около 20 години. Бил убит чрез измама от подкупено лице в дома му в село Шипка…”

——————————

Разказано от Дечко Иванов Станчев

записано от Стефан Карагьозов

На 1 април 1972 г. Дечко Станчев ми разказа, че слушал преди около четиридесет години разказите на Кева Тодорова Станчева, която била близка с Пеньо Чернеолу. Пеньо нареждал на шипченските бакали на Никулден да дават безплатно риба на бедните и да си записват. След завръщането си, той щял да плати всичко.

Пеньо Чернеолу никога не изнудвал или заплашвал бакалите и други честни търговци. Обичал бедните, помагал им с пари, отмъщавал за тях.

През 1943 г. Дечко Станчев строи къща в двора на Пеньо Чернеолу. При изкопа на основите попадат на човешки скелет, но не може със сигурност да се твърди на кого е. Баба ми е разказвала, че след убийството на Пеньо Чернеолу турци започнали да пеят: „Шипченци един орел имаха за закрила и те сами си го убиха”.

Около една година преди убийството му той ходил до Одрин. Вмъкнал се в къщата на богат бей и го заварва в постелята. Беят знаел кой е Пеньо. Изплашен до крайност му дава кожена чанта със златни пари, за да му пощади живота, като обещава да не разказва на никого за това. Пеньо необезпокояван се връща в Шипка и разплаща сметките на бедните.

——————————

Спомени от Пеньо Пенев Чернев от Шипка

Записани от Стефан Карагьозов на 27 декември 1973 г.

Дядо ми се казваше Пеньо Чернев, наричан от турците Чернеолу. Роден е към 1820 г. в гр. Чорлу, Източна Тракия. Чорлу е напуснал, когато е бил осемнадесетгодишен.

Заселва се в Шипка и се оженва за Неда Коритарова към 1845 г. Живеел в Бозаджийската махала. След загиването му през 1865 г. баба ми Неда остава да живее в Шипка. Дядо ни е имал пет деца: Доню, Черньо, Христо, Пеньо и Гана.

Гана се оженва за грък на име Триандафилис и заминава за Малгара, Турция. След Руско-турската война (1877-1878) Христо и Пеньо се заселват в Секеречево, а Доню и Черню в Шейново. Разселването станало поради пълното опожаряване на Шипка от турците на 7 август 1877 г.

Аз съм роден в с. Секеречево на 19 март 1890 г. и се завърнах в Шипка през 1915 г., като си построих къща в югоизточния край на селото. Баба ми Неда, жената на Пеньо Чернеолу, почина в с. Секеречево (дн. Хаджидимитрово). Живееше при сина си (и мой чичо) Христо.

Помня много добре следните нейни разкази: „Другарите на моя мъж Пеньо Чернеолу - Матю Зуканя, Иван Донколу от село Розово, Руканя от Калофер, Дяко Стамата от Шипка и Теньо Бързелов от Шипка образували хайдушка чета. Парите, които изземвали от богати турци, отивали в ръцете на бедни хора. Помагал е много на бедните - освобождавал е спазарени и взети от турците волове от шипченци без да им ги плащат купувачите, давал на бедните пари да си разплащат заемите, купувал им добитък, отмъщавал жестоко.”

Като момче Пеньо живял при баща си. Имали коне - баща му бил богат човек. Но турската армия започнала да реквизира конете. Отиват в дома на Черневи.

Вземат няколко коня, между които и един от най-хубавите, определен от баща му за Пеньо. Помолили онбашията да остави поне този кон. Турчинът заповядал да оседлаят животното. Щом турчинът яхнал коня, Пеньо измъкнал голям нож и го забил в гърба му. Това било първото му отмъщение и първото му убийство.

Друг случай. Групата на Чернеолу се връщала от Одрин. Били са: Иван Донколу, Матю Руканя, Дяко Стамата и Теню Бързелов. Стигнали до кория близо до Одрин. Другарите на Пеньо не искали да минат през корията, за да не се срещнат с върлуващ по тези места турски разбойник, тъй като носели в себе си много пари. Чернеолу им казал:

„Вие вървете през нивите, а аз ще мина през корията и ще се срещнем преди първото село”. Отдалечил се от другарите си и спокойно поел по пътеката. Не след дълго някой извикал на турски: „Стой там и колкото пари имаш, давай ги!” Чернеолу бил облечен в турски дрехи.

Изчакал турчина, който държал пушка в ръцете си да приближи и му подал парите. Помолил го да му остави някои и друг грош за хляб, но онзи отказал. Турчинът взел парите и повел коня си към една поляна. Спрял под едно дърво и завързал животното за него. Извадил от дисагите си шише ракия, отпил от шишето и задрямал. Чернеолу се бил скрил в корията и го наблюдавал.

Доближил се незабелязано, взел пушката на турчина, която била облегната на дървото и го ударил с нея по главата. Взел всичките му пари, яхнал коня и излязъл от корията. Когато минавал през околните села, хората разпознавали коня на турчина разбойник и се разбягвали. Едва успял да обясни, че не е разбойникът и че той лежи умъртвен в корията. Поръчал им да отидат и да погребат тялото. Турчинът бил нарязан на парчета, окачили месата му по дърветата. Така местните си отмъстили на разбойника. Към Харманли Пеньо настигнал четата си. Върнали се в Шипка доволни.

——————————

Внукът на Пеньо Чернеолу

Лальо Пенев Чернев от село Хаджидимитрово си спомня

Пеньо Чернеолу имал четирима сина и една дъщеря. Жена му се казвала Неда Коритарова. Големият му син - Христо П. Чернев, се изселва от Шипка и заживява в Секеречево, в днешния двор на Аличко Чаушев.

Христо имал един син - Пеньо, и четири дъщери: Неда Христова Кавлакова, Мина Иванова Пързелова, Дона Атанасова Вангеева и Тина Пенева Парцунева.

Синът му Пеньо, кръстен на дядо си, имал два брака. От първата си жена - Мина Ванденева, имал двама сина - Пеньо и Христо, и две дъщери - Неда и Рада. Христо е убит по време на Балканската война (1912-1913).

От втората си жена - Йова, имал трима сина и една дъщеря: Миньо, Гочо, Лальо и Неда.

Помня песен за Пеньо Чернеолу - „На Пеньо гости дойдоха”. В края й се пее:

Петимата в Шипка пристигат и комшията им говори:

- Постойте вие малко тука,

аз ще отида да видя

къде Чернеолу живее.

Двамата тука чакайте,

ние тримата ще отидем…

По-нататък се разказва, че навързали конете. Двама турци остават на място. Други двама придружават Пеньо Чернеолу, който бил преоблечен в женски дрехи като ханъма (женена туркиня, кадъна).

Стигат къщата на Пеньо и „ханъмата” им казва да почакат, докато тя провери дали е вътре. Така преоблечен, хайдутинът се среща с жена си Неда и уговарят как да се справят с турците. „Ханъмата” любезно кани двамата да влязат, но още на прага на къщата са убити.

След това „ханъмата” (Пеньо) отива да посрещне другите двама, носейки в едната си ръка мезе, а в другата дълга кама. Убива и тях. Вероятно е имало защо, били са негови преследвачи.

——————————

Предание от Пенчо Лалев Чернев

правнук на Пеньо Чернеолу, изселил се в Шипка и починал през 1976 г.

След убийството на Пеньо Чернеолу, жена му Неда прокълнала убиеца с думите: „Хаир да не видиш от първо до девето коляно”. С две от децата си се заселват в Секеречево.

Любимото място на Пеньо Чернеолу в Шипка е била местността „Лопатката” над Каваците, където е имал скривалище. Долът под тази местност е бил удобен за прикритие и слизане в полето и околните села. Този дол отдавна се нарича „Черневият дол”. Намира се североизточно от Шипка.

Преданието казва, че скривалището е имало три входа-изхода. Веднъж Пеньо бива открит от турците в същото това скривалище. Те запалват слама пред двата входа и чакат той да се покаже от третия. Храбрият и ловък хайдутин хвърля пипер от лютиви чушки в очите на първия изправил му се турчин, убива го, качва се на коня му и гони бягащите и уплашени турци, настига ги и ги посича. Новината за този му подвиг бързо се разчула и стигнала чак до Цариград.

——————————

Костадина Тенева Армейкова (Чуканова) от Шипка препредава

разказаното лично от баба Неда Коритарова, съпруга на Пеньо Чернеолу

Пеньо Чернеолу имал дъщеря Гана, която седемнадесетгодишна била отвлечена с други момичета от Северна България и Добруджа от турска банда, минаваща през Шипка. Те щели да бъдат откарани до Солун, a от там с параход до Мала Азия и продадени на турските хареми. В Солун момичетата били настанени при гръцко семейство.

Гъркинята, която имала двама сина - учители в Битоля и Охрид, харесала много Гана и решила да й помогне да избяга. Тя скрила Пеньовата щерка в пещта и през нощта я изпраща тайно за Битоля. Когато турците разбрали за липсата на момичето, домакинята се кълняла пред тях, че не знае нищо.

Така започва семейната история на Пеньовата дъщеря. В Битоля тя се омъжва за по-големия син на гъркинята. Раждат им се двама сина и една дъщеря.

През 1917 г., когато войната била към края си, Гана чува, че в Битоля се намирал Шипченския полк. Посрещайки полка с хляб и сол, тя веднага попитала поп Димитър има ли хора от рода на Пеньо Чернеолу.

Свещеникът я насочил към млад войник, внук на Пеньо, и тя веднага започнала да го разпитва какво знае за дядо си. Отговорът бил, че не го помни, но че е слушал от баща си и от баба си Неда историите за убийството му, и също как отмъстил за отвлечената му дъщеря.

„Аз съм отвлечената му дъщеря, аз съм твоята леля!” - казала Гана. Разплакани, те се прегърнали. Гана споделила, че има двама сина и една дъщеря. Поискала да се види със своите близки. (Това се осъществява след време, когато тя пристига в с. Хаджидимитрово и се среща с майка си и брат си Христо.)

——————————

Иван Станчев Овчаров от гр. Шипка разказва

Станало нужда каймакаминът на Пловдив да изпрати поверително писмо до Одрин. За целта нарежда на един от своите хора да предаде писмото на някой сигурен българин. Той отива в едно кафене, където се събирали българи. На предложението му Пеньо Чернеолу пръв вдига ръка, че е съгласен да свърши работата.

Дават му писмото с указание да го отнесе лично, тъй като е поверително. Пеньо изчакал в Одрин да отнесе отговор до пловдивския властник, защото целта му била да стигне до него и да го накаже.

Облечен елегантно, с часовник на шията, кесия със сърмени украшения и с всичкия си салтанат, той влиза при каймакамина и с „буюрунус” му подава отговора. Турчинът започнал да чете. В този момент Пеньо изважда нож, пробожда го и излиза. Успява да се добере до коритото на р. Стряма и по него се прибира невредим в Казанлъшко.

…Един от многото турски престъпници, опитвали се да заплашват и изнасилват жени жетварки из района около Черньовия дол, бил някой си турчин от Хасът. Чернеолу го залавя, убива го в една от нивите, отрязва му главата и я занася на шосето до моста. Друг турчин видял всичко, но Пеньо го заплашил да мълчи.

Въпреки многото преследвания и заплахи от властта, Пеньо остава неуязвим. Един ден турски заптиета отиват у тях, за да го заловят. Хайдутинът си бил вкъщи. Излязла жена му Неда и подготвена от мъжа си казва, че Пеньо е болен, а съгласно някакъв параграф от турското законодателство се забранявало болни да се арестуват.

Заптиетата влезли в къщата. „Болният” Чернеолу вече бил изчезнал. Избягва през комина, като се покатерва по веригата. Измамените турци арестуват Неда и я закарват в Казанлък.

На следващата вечер Пеньо отива при Тотю Чапкънов - най-доверения и близък до турската власт шипченец. Намира го в леглото, хваща му главата, изважда ножа си и му казва: „Освободи жена ми или ще те заколя!” Отговорът на Чапкънов бил: „Отивам в Казанлък и ще я освободя”.

…В местността „Кривините” над Шипка Пеньо бива заловен и с вързани ръце го подкарали за Казанлък. Неговите другари Неделчо Бързелов, Матю Руканя и Динко Стаматов направили засада в Крънската кория. Когато заптиетата наближили, приятелите му изскачат внезапно и освобождават Пеня.

——————————

Сведения от Тотю Ангелов Керпедов

от село Хаджидимитрово

Пеньо Чернеолу става страшилище за турците в Шипка, Секеречево и околните села. Шипка вече носила прозвището и славата на хайдушко село - „Шипка хайдутлар”.

Пеньо често се качвал на един бук в местността „Светица”, откъдето наблюдавал жетварките на „Крушата”, бдял за тяхната безопасност и при нужда се справял с техните похитители. Често е слизал и се криел в дола, впоследствие наречен „Черневият дол”.

В село Секеречево имало турчин, голям бабаит-бабаджан, казвали му Али Боба. Когато пасял биволиците и малачетата си на стръмната поляна и се провикнел, гласът му се чувал чак в Шипка. През една есен, в селото (в местността „Кьосе чаир”) той извикал на момчето си „Чернеолу пристига”. Качва се на близкия бряст и се скрива в шумата.

Пеньо Чернеоолу пита момчето на турски къде е баща му и поглежда към бряста. Али Боба толкова се уплашва, че Пеньо го посъветвал да си опере гащите.

Баба Станьовица, майката на Деню Ст. Карастанев, била красиво момиче. Затова майка й я криела в раклата. Турците я задиряли многократно с думите: „Къде е дъщеря ти, къде криеш момичето?” Майката, за да ги отклони, отговаряла: „Гайтандър, предандъра, чепундандъра”.

В повечето случаи турците я взимали за луда. Баба Станювица се оплакала на Пеньо Чернеолу. Той отива в Секеречево, влиза в къщата на турчина, забива камата си на сложената софра и казва на децата: „Питайте баща си камата какво иска”.

Децата питат и камата пита: „Къде сте ходили днес?” Турчинът не могъл да отмине въпроса и признава, че е задирял дъщерята на баба Станковица. Пеньо за наказание поисква жълтици. Турчинът броил каквото имал.

…Каймакаминът дошъл в Шипка и отседнал в Касуковият хан в очакване да научи за смъртта на баш хайдутина. Шипка се стича при убития. Сестра му плачела, нареждайки: „Пеньо, на кого ни остави, братко…” Жена му Неда проклина убиеца с „през девет поколения хаир да не видят”. И проклятието се сбъдва. Убиецът Тенчо Говедаров впоследствие полудява. Някои от наследниците му ги спохожда същата участ.

——————————

Стефан Славов /Шиков/ от гр. Шипка,

параджия в училището, предава

Пеньо Чернеолу е роден през 1820 г. в гр. Чорлу, Одринско. Когато бил на седемнадесет години, неговият дом е похитен от турски разбойници. Той успява да отърве своя любим, млад и буен кон Алчо, с който бяга по река Марица и стига до Пловдив. Още същата година тръгва на север и се установява в Шипка. Чиракува в околните турски села и опитва мъката на робския труд.

Учи занаята свиркарство у Христо Коритаров, където престоява повече от десет години. Оженва се за неговата дъщеря Неда. След женитбата израства като истински закрилник на изстрадалото българско население.

Със своите качества - ловкост, пъргавина, сила и майсторско боравене с оръжие, той става страшилище за потисниците турци и българските чорбаджии. Съпровожда кервани от шипченски коли до Цариград и Родосто.

Негово любимо място в района на Шипка била местността „Лопатката” над „Каваците”, където е имал тайно скривалище.

——————————

Изречено от Пенчо Засмянов от Шипка

Султанът изпраща свой представител с поръчение Пеньо Чернеолу на всяка цена да бъде заловен жив и да му бъде докаран, за да види що за човек е. Събират се в кафенето, до джамията в село Секеречево с големците на селото, за да обмислят какво да предприемат за неговото залавяне.

Пеньо узнава за това събиране и заедно с приятеля си Матю Руканя отива пред кафенето в Секеречево. Счупва малкото прозорче на заведението и оставя приятеля си с две пушки насочени към събралите се турци, а Пеньо с кама в устата и с два пищова в ръцете ритва вратата и нахълтва вътре.

Всички, изненадани и изплашени, са в паника. Изправил се гордо пред султанският представител и го пита: „Ти ли си изпратен за Пеньо Чернеолу? Аз съм Пеньо Чернеолу (бен Чернеолу)”.

Взема сабята му и я счупва на две. Като доказателство порязва ухото му, изпраща много здраве на султана с поръчение да му каже, че Чернеоолу е неуловим. Изплашени, всички напущат събранието, посветено на залавянето на „баш хайдутлъра”.

——————————

Тотьо Косеков от Шипка споделя

Шипка е откърмила и приютила досега мъжествени българи, които в най-тежките дни на робството с оръжие в ръка, са бранили честта и достойнството на племето ни.

В Шипка е живял един от най-героичните мъже на онова време - легендарният Пеньо Чернеолу. Преданието разказва, че дядо му е бил голям чифликчия-скотовъд, но турци го убили. Опожарили чифлика му, а семейството му разгонили.

Пеньо останал бедняк и аргатувал за прехраната си. Още младеж запалил къщата на чорбаджията си - турчин от село Крън, защото не му платил „хака” от две години аргатуване. Избягал в Айтоско, скрил следите си и пак се хванал на работа, но и тук убил един турски главорез, прочут с изстъпленията си над българите и хванал Балкана.

За няколко години „ходене” толкова се проявил, че бил избран за войвода на чета. Не било за дълго. Предател посочил дирите на четата и един ден тя осъмнала обградена отвсякъде. Спасил се само войводата й. Две седмици скитал като звяр из горите на Лонгоза. Намерил убежище отново в Шипка. Година-две покротувал, оженил се, челяд навъдил, с къщичка се сдобил, но не могло волно сърце в турско мирно да живее.

Ако агите в Шипка не смеели да правят „зулуми”, то навсякъде из Казанлъшката кааза и отвъд, българското население пищяло от тях. Но ето, че един по един най-разюзданите насилници, грабители и бирници на „диш-хакъ” (зъбен данък - бел. ред.) започнали да изчезват от лицето на земята - за радост и спокойствие на онеправданите.

Понесло се от уста на уста името на Пеньо Чернеолу. Хукнали каймакамските сеизи към Шипка и Балкана да дирят страшният хайдутин, но народът пеел:

Пеня го търсят на Свети Никола

наш Пеньо шета из Анадола.

Пеня го търсят из Анадола

наш Пеньо гледа от Свети Никола.

Стари хора разказват, че Пеньо не само виждал по-далече, отколкото човек можел да види, не само чувал по-добре от куче, но и обонянието му било кучешко. Можел да чете мислите на хората. И това не е само легенда. Истина е, че умеел отлично да скрива следите си. Бил е неуловим.

Напразно казанлъшкият каймакамин и турските заптиета в разстояние на осем години не успели да се справят с него. От Търново до Истанбул, от Добруджа до Пазарджик,

Чернеолу върлува, хвърляйки в страх и ужас агите и тяхната власт. Филип Тотю признава, че той го е заставил най-напред да убие турчин, да „очисти” един кадийски инквизитор.

Към края на живота си Чернеолу станал жесток до садизъм към тираните на народа. Турската власт капитулирала пред силата му и се задоволявала само да не го дразни и предизвиква. Високата порта предложила награда за главата му.

Около 1865 г. предателска ръка слага край на живота му. В паметта на народа нито предателството, нито времето ще сложи край на неговата слава.

——————————

Разказ от Стефана Чернева Дацева

от село Шейново

Стефана е дъщеря на Черньо, вторият по възраст син на Пеньо Чернеолу. Заселили се с най-големия си брат Доню в село Шейново. Майка й е от Шипка - от рода Искровци.

Чичо й Доню имал двама сина и три дъщери. Баща й Черньо имал четирима сина и четири дъщери. Знаела е за дядо си следната песен:

Пеньо Чернеолу, баш войвода,

Баш войвода, баш хайдутину.

На девет друма го вардили,

На десетия го уловили

В Джамбазката кория.

И са му вървите от краката развили.

И са му ръцете назад вързали.

Закарали са го в Сливенските конаци.

Питат го и разпитват:

- Кажи, кажи, Пеньо Чернеолу олун,

Имаш ли си жена, имаш ли си деца?

А той им отговаря:

- Имам си жена, имам си деца

И затуй съм тръгнал свобода да диря.

——————————

От записките на Радка Пънчева

…Пеньо не може да остане повече в Шипка. Тръгва на изток. Стига до едно село в Айтоско. Пеньо вече не е същият. Той е млад, по-буен и ръцете му са оцапани с турска кръв. Все повече се вири с времето и коравата му глава. Прави му впечатление, че турците са навсякъде еднакви.

Тормозят българското население, а децата им, читачета, яхат българчетата като магарета, обиждат ги и се подиграват с тях, затова Пеньо ненавижда такива турци и падне ли му такъв, удря му един бой и го пуща. Тук убива и турчин главорез.

Веднъж ергенската компания, на която е главатар, е заловена от пъдаря-турчин в чуждо лозе. Той иска да ги прекара през цялото село, накичени с краденото грозде. Как се понася това?

Предлагат му пари. Отказва, сочейки с пушката ту в тоя, ту в оня. Подбира момчетата и ги помъква към селото. Но не стига. Издебвайки удобен момент Пеньо светкавично, преди пъдаря да стреля, го удря по главата.

Напуска след това и Айтоския край.

…Започва период в живота му, за който няма данни. Познава на пръсти империята. По какъв начин преброжда държавата на султана и с кого се среща, не се знае. После отново намира убежище в Шипка. Година-две кротува. Аргатува трети път, само че в българското семейство на Христо Коритаров от Шипка и учи занаят - свиркарство при него, и се оженва за дъщеря му Неда Коритарова.

След като създава семейство, вече не аргатува. Става пазач на полските имоти и горите. Затаената обида и унижението се засилват още повече. Като пазач, възможностите му да следи турците непрекъснато и да окриля и отмъщава за пострадалите българи, се увеличават. Най-любимото му място е местността „Светица”.

Там си има скривалище и от едно високо дърво до „Каваците” наблюдава с часове цялата околност край селата Хасът, Секеречево, Шейново - населени с турци.

Веднъж чува, че жетварите, които са съвсем близо до него, като виждат, че идват двама турци, почват да пеят турски песни. Щом отминават, запяват български. Той отива при тях и ги пита:

- Защо пеете турски песни?

- За да не ни плашат турците.

Пеньо настига тези турци и ги убива до широкия елак на Секеречево.

Друг път ловджия турчин вижда през пролетта, че момичета копаят боб. Той се втурва към тях. Момите захвърлят мотиките, разпищяват се и побягват. По време на розобер същия турчин наплашва берачките и гюлът остава необран.

Пеньо всичко вижда и търси удобен момент да се разправи със злосторника. Турците от Секеречево, за да идат на лов или дърва в гората минават по дола, затова Пеньо и там си има скривалище с три изхода, но турците го откриват.

Запалват огън на двата изхода и го чакат да излезе през третия. Той обаче е предвидлив. Винаги носи в себе си лют червен пипер. Ловкият и храбър хайдутин излиза светкавично от скривалището, хвърля лютия пипер върху лицето на бягащите турци, убива и тях и се спасява. Сега този дол се нарича „Черньовът дол”.

…Когато Пеньо Чернеолу се завръща пак в Шипка след няколкогодишно скитане по Айтоският край, другарите му го посрещат доволни, че всички пак са заедно, а те не са малко. Повечето са от близките и по-далечни села, подгонени от турците, намират убежище в Шипка. Матьо Руканя от Калофер, наречен „страшния”, е най-добрия приятел на Чернеолу. Неделчо Бързела от Милево, Иван Донколу и Петко Ракаджията от Урузово (дн. Розово), Койо Славов Дзънов от Енина, Иван Асана от Габровско, Дяко Стамата от Айтоско, Кольо Аджара, Петър Бабаля, Станьо Шиков и др. Може да се каже, че почти няма род в Шипка, който да не се гордее с хайдушки заслуги поне на един от своите прадеди.

Всички образуват чета с войвода Пеньо Чернеолу, но той предпочита всеки да действа самостоятелно, само при нужда да се събират по двама-трима човека. Неговата тактика с поробителите била по-скромна. С малка чета бързо да отмъщава, да отвръща на терора на турците с терор. Ако са всички заедно, турците ще пратят потеря и ще ги избият. В такъв случай ще пострадат невинни хора, а те обичат народа и заради него поемат трудния хайдушки път, и излагат живота си на опасност.

Един от другарите на Черенолу е Дяко Стамата. Той идва от Айтоско. Там убива турчин и намира след това убежище в Шипка. Става аргатин. Много трудолюбив, честен и добър човек. Чорбаджията му го наблюдава дълго време, харесва го и го оженва за дъщеря си Деля, която била терсене (особен характер). Ражда им се син Петър Дяков Стаматов. Той тръгва по бащиния път. Става поборник, а в същото време учителства в Севлиево, Ловеч и околните села до Освобождението.

Койо Славов Дзънов от Енина, подгонен от турците, поема хайдушкия път. Залавят го и го осъждат на смърт. Наказанието му се намалява с доживотен затвор. Лежи в Одринския затвор, а след това в Диарбекир. През 1892 г. излиза от затвора.

Друг Пеньов другар е Кольо Аджара от Шипка. Веднъж турците подразбрали, че Кольо през нощта се прибира у дома си. На разсъмване субашията Шишко Мехмедаа със сеймените си застават пред къщата му. Почват да чукат на вратнята с дипчика на пушките си. Жена му ги вижда през цепнатината на портата.

Връща се и казва на мъжа си. Забражда черна кърпа, натърква очите си с лук и отваря. Сеймените се втурват в стаята. На козинявата черга лежи Аджара със склопени очи, по риза и потури, завързани с връв, с изпънати кокалести крака и ръце, скопчени на гърдите, а лицето му восъчно жълто. Смъртник.

Жена му реве и нарежда: „Кольо, Кольо, дойдоха ти гости, субашията със сеймените. Стани, Кольо, да ги посрещнеш!”

- Битти бини (свърши). Един бабаитин по-малко - заключава един от сеймените и със субашията тръгват към конака.

Още не стигнали, пушка пуква на „Вълча могила”.

Спускат се сеймените и отдалеч познават костеливите и дълги крака на Аджара, който се скрива в гората и с куршум ги поздравява.

- Аллах! Гяурите възкръсват - казва Шишко Мехмедаа и побързва да влезе в конака.

Неделчо Бързела и Иван Донколу два месеца преоблечени като бозаджии дебнат един бей в Лозенград. Крият се в чимширите в двора му и го хващат. „Сега ще ни дадеш парите си, а втори път ще ти вземем главата, щом притесняваш българите” - и си заминават.

…През есента шипкалии секат дърва в шипченското сечище. Една сутрин отиват да си ги приберат. В това време пристигат ловци - турци от Секеречево и с тях бейови ратаи със запрегнати с волове коли. Дошли да откраднат насечените дърва от шипкалии. Ловците нападат селяните, насъскват хрътките срещу тях и стрелят във въздуха да ги

плашат. Изпрегнатите от хомотите добичета се изплашват и побягват към Шипка. Стопаните им тичат също изплашени. В горните покрайнини на селото срещат Пеньо Чернеолу и му се оплакват. Той им казва да се приберат спокойно вкъщи и на никого да не споделят в селото.

Въоръжен с пищови и ками, Пеньо бързо се запътва към сечището и със свойствената си пъргавост издебва главатаря на турската орда. Хвърля се на гърба му и го възсяда като кон, забива нож в него, подплашва коня му и го пуска в бягство по посока на Секеречево. Пеньо хваща два яки вола от техните, впрегнати в турски коли, завързва за колата двамата убити турски ловци.

Повежда колата по пътя за Секеречево. Слага прахан под опашките на говедата, запалена с огниво (чакмак и кремък), и пуска животните да вървят. Скоро горящата прахан припарва под опашките им и те почват да реват и бягат с вързаните трупове. Като хала пристигат и влизат в Секеречево, търсейки бейовите дворове.

Турците от Секеречево научават за престрелките на ловците с Пеньо. Излизат в края на селото и гледат към Балкана. Посрещат коня на убития водач на ловната хайка, побегналите турци и говедата с горящата прахан. Изпадат в ужас и се скриват в селото. Оттогава турците се наплашват и чак късно, след Освобождението, почват да ходят на лов в шипченското землище.

Булката Станьовица имала много красиво момиче и затова го криела в раклата. Няколко пъти турците я притискат с въпроса: „Къде е дъщеря ти?” Тя се оплаква на Пеньо, че еди кой си турчин заплашва дъщеря й. Пеньо отива в Секеречево. Влиза в къщата и на сложената софра забива камата си. Казва на децата му:

- Попитайте баща ви, камата какво иска? Къде е ходил днес? Ходил ли е у Станьовица за дъщеря й?

- Аман! - казва турчинът.

- Сега ще ми дадеш жълтиците си!

…Пеньо го няма месеци. Жена му копае боба на „Чининдолец”. Бори се с пясъка и камънаците и не забелязва, че двама турци я дебнат. Неусетно се приближават зад синорите, обрасли с гъсталак и се спущат към нея. Тя изпищява, хвърля мотиката и хуква, но докъде ще стигне?

- Връщай се, мари! - чува тя гласа на мъжа си и не може да повярва, че зад нея двамата турци са вече трупове, завлечени в дола.

-  Хайде, връщай се да копаеш спокойно! - казва нечаканият пазач.

——————————

От ухо на ухо

——————————

„Ашколсун, Боню, умна жена имаш”

Разправя се за баба Бонювица Пасева. Като млада булка една вечер поливала боба в градината си. В тъмното, докато оправяла водата, напипала крак с навой и писнала.

Мъжът й веднага изскочил от къщи, питайки я какво има. Тя съобразително казала, че се изплашила от кучето им, а той се прибрал обратно.

На другия ден го срещнал Пеньо и му казал: „Ашколсун, Боню, умна жена имаш. Ако само с една дума ме беше издала, на часа й отрязвах главата!”

——————————

Крака

Било в ония времена, когато Пеньо Чернеолу бил още легален. Започнали обири в околността. Изчезвали един по един най-нахаканите аги, които се разпореждали с българите като с домашни животни.

Чисто пипала нечия ръка, която никой не можел да открие. Всички били убедени, че това е работа на Чернеолу, но нищо не можело да се докаже.

Благодарение на пъргавината си, на бързите крака, той винаги си имал алиби. Така по време на някои от подвизите си той поканвал някой турчин или чорбаджия на гости, а когато се свършвало питието, отскачал до дюкяна на Дянко Караджов да купи.

Времето за отиване до там му било достатъчно да отиде и накаже тиранин, да се върне и продължи мохабета си.

——————————

Охрана

Един от свещениците на Шипка бил женен за колибарка от Къшлите. Научил Пеньо, че попа се кани да отива към Къшлите и му предложил да го придружи през Балкана, защото там имало много разбойници. Попът отказал и заявил, че няма да пътува.

На следващата сутрин той тръгнал в зори за колибите. По средата на пътя изскочил Пеньо. Разбирайки за лъжата на попа, му казал, че ако не бил в расо, би му хвърлил жесток бой. Сетне го придружил през местностите, където обичайно се укривали разбойници.

——————————

Затвор за предателя или смърт

Може от патриотизъм да го е направил този турчин, или просто е изпълнил своя граждански дълг. А може и за отмъщение - нали изплашените коне довлекли в селото трупа на негов роднина, закачен с въже за краката. Този правоверен секерешки мюсюлманин посочил дирите на Чернеолу на преследващата го потеря.

Хайдутинът едва отървал кожата си. Когато опасността преминала, първото с което се заел Пеньо, било да уреди сметките си с доносника. Заприщил го една вечер сам в тъмнината и му предложил - смърт или цял живот от къщата си да не излиза.

Скованите челюсти на издайника избрали второто. А хайдут Пеньо казал: „Науча ли, че си излизал и веднъж да е само, мисли му!”

Започнал домашният арест на предателя. По-далеч от зидовете на двора си ни зиме, ни лете, ни денем, ни нощем не смеел да погледне. Зарязал работата по полето, джамията и всичко навън.

Само вкъщи стоял. Изтраял така две години. Една нощ се промъкнал на улицата за пръв път след дадената дума. Чернеоолу обаче го срещнал и привел в изпълнение присъдата.