БАЩИНА ЗЕМЯ
БАЩИНА ЗЕМЯ
Привличаш ме като магия,
прекрасна бащина земя!
От твойта чудна ведрина
аз утринното слънце пия.
Притворя ли за миг очи,
играе лунният светлик
с венец от слънчеви лъчи -
аз виждам само твоя лик.
В шума на зрелите жита,
долавям твойта тиха жал,
долавям тръпно радостта
в гласа на медния кавал.
На всички български сърца
ти даваш своя облик цял -
ти ставаш наша плът и кръв.
Прекрасна бащина земя,
за тебе кой не би отдал
живота си със радост пръв?
РОДИНА
Да бих могла в сърцето
с резец да те извая!
Родино моя светла,
ти с билки ме омая!
В сърцето си те нося
от детство вдъхновена.
Без тебе аз какво съм?
Бъди благословена!
По стъпките ти никнат
цветя благоуханни,
от малка те обикнах
чрез твоите балкани,
чрез горските напеви
на вятъра крилат -
Родино, теб обичам
най-много в този свят!
БЪЛГАРЧЕ
Расти ми, птичко златокрила,
расти ми, златно сърчице,
към теб родината ни мила
простира радостно ръце.
Над теб са чисти небесата,
просторни нивите блестят.
В подем родината ни свята
ще мине светлия си път!
На теб съдбата повелява,
завиден жребий отреди:
духът свещен да съхраняваш
на наште царствени деди!
Расти ми, птичко златокрила,
обичай книгата, труда -
в тях нашата земя е скрила
ключът на мирна бъднина!
