По повод 100-годишнината на незабравимия музикант Тодор Пичуров от село Момчиловци излезе от печат третото издание на книгата „Пичура - легендата на кларнета” на писателя и журналиста Георги Гривнев. Този жест е дело на местното читалище „Светлина - 1925″. Кларнетът на Пичуров е огласявал със свирни роженски събори и фестивали, звучал е по българските радиа, шеновал е на сватби млади и стари, доставял е радост на стотици и хиляди поклонници на българския фолклор.
В оркестъра на Пичура са пели такива певици като Надежда Хвойнева, Христина Лютова, Кина Илчева и други. Интересна е биографията на родопчанина. Наследил изпълнителските умения на двамата си дядовци и на баща си, Тодор Пичуров непрекъснато обогатява репертоара си. А първия кларнет закупува с лично припечелени пари - изчуква 3 000 павета в Чепеларе. Участва в Отечествената война, като свири и на маршал Толбухин, командир на Трети украински полк. „Аз съм ученик на Рамадан Моллов”, споделяше Пичура. А любимата му песен е „Болен лежи катил Георги”. Когато почина през 1998 година, момчиловци, които го почитаха, си казваха: „Няма веке Пичурово хоро и Попканево пеюву.”
„През нощта на 23 април 1998 година Пичура позова майка си и издъхна. Всички ли позовават майка си, преди да се преселят в отвъдното? Елена затвори очите на съпруга си. На погребението свиреха, тъжно и протяжно, от горското до гробището. Най-близките го изпращаха с плач, приятелите - с любимата му песен, познатите и съселяните - с мълчание.”
Тодор Пичуров остави трайна следа в музикалната ни култура. А шегите му, някои от които превърнали се в притчи, така се разпространяват из Родопската планина, че се разказват по седенки и сборове, в приятелски компании, за да разведряват атмосферата на хората и да вдъхват надежда и оптимизъм.