ЛЮБОВТА Е РЕЛИГИЯ
ЛЮБОВТА Е РЕЛИГИЯ
Дунаве, Дунаве,
помниш ли, Дунаве,
тежките шлепове, пълни със грозде,
мъхаво, дъхаво, от Бога целунато,
брано по изгрев от дядово лозе?
Помниш ли избата, постава, бъчвите,
шепота дяволски тих на кръвта му?
Кой като него буйстваше в кръчмата
и си признаваше - любовта е измама?
Колко любови - били и несбъднати
знаеше, Дунаве, лика-прилика?
Днес ще ти кажа без да те съдя -
не е измама, любовта е религия!
ЗНАЕХ, ЧЕ ТЕ ИМА
Знаех, че те има, знаех, че ще дойдеш,
мръзнех в люти зими, чаках сто лета,
без да зная име, без да питам кой си,
а сега разбирам, че си песента.
Толкова е трудно, нотите не зная,
откъде да почна - с Брамс или с Равел,
може би със Моцарт или пък със Хайдн,
толкова съм земна, те са богове.
С думите се справям, думите са смисъл,
с тях ще разгадая твоите черти,
за да си реален, да не си измислен
и да ти прилича нежният ми стих.
Знаех, че те има, знаех, че ще дойдеш,
сякаш съм открила сред реката брод,
без да те познавам, толкова съм твоя,
че ни трябва още по един живот!
ИЗСВИРИ МЕ
Изсвири ме, аз съм песента!…
Ти нали от обич ме написа?
Думите не са от този свят,
нотите - на ангели очи са.
Разкажи за нашата любов,
колко е неземна и красива,
че не се нуждае от гнездо,
за да е голяма и щастлива.
Тя си има своя таен код -
капки дъжд са нейните клавиши,
непредвиден, вечен, божи ход,
спрял за миг дъхът ти, за да дишаш.
Изсвири ме - аз съм песента,
иначе без теб ще се изгубя.
Чужди думи ноти не четат,
нотите разчитат всички думи!
СПРИ МЕ
Спри ме -
да не те обичам толкова
жарко и болезнено, и силно,
а да те обичам като хората.
Спри ме,
но в съня си - ме помилвай.
Спри ме -
да не тръпна в петолинията,
без да зная докъде ще стигна.
Спри ме,
нямаш никаква причина
да си с мен, но първо - целуни ме.
Спри ме -
дай ми мъжката си дума,
че не ме откри - да ме залъгваш.
Спри ме,
кой така - с душа те е жадувал -
не дойдох при теб, за да си тръгна!
СКИТНИКЪТ
Обичам този скитник - дъжд,
но не, за да го гледам през прозореца,
обичам го -
под него да вървя и да ме мокри,
в душата да проникне и до костите,
по-друго дъжд се преживява,
когато си без покрив.
Тогава той е твой и ти си негова,
принадлежиш му с всички твои мисли,
и обща, и красива е пътеката,
отвежда те накрай света, ако поискаш.
Аз ходих вече там и се завръщам,
да ви разкажа колко е красиво,
излезте от бетонните си къщи,
дъждът и от тъга, и от любов разбира.
Той няма да ви подведе, но може
душата ви от обич да разплаче,
да искате от него - още, още…
Обичам този скитник - дъжд,
със него никой не е сам
и кръглият сирак - не е сираче!
А БЕШЕ СЪВЪРШЕН …
А беше съвършен в съня ми!…
А беше съвършен…
Кой би допуснал, че нарочно
те няма в моя ден?
Дали е, за да ме предпазиш
от следващи беди
или пък, за да ми покажеш,
без обич - не боли?
Или от твоите години
ти вече си разбрал -
не се изпълват петолинията,
ако си се раздал?
А може би си се наситил
на ласки и мечти,
и всичко вино е изпито,
не ти е нужен стих?
Не става песента за двама,
ако си утолен.
А беше съвършен в съня ми!
А беше съвършен…
НЕЖНОСТ
Гримът е за разплакани жени -
той може всяка болка да прикрие,
с финес и пестеливо го сложи
и вече ще си с този свят на „Вие”.
Достатъчно говорехте на „Ти”,
през всичките му лунни фаза мина
и бъдните му празници роди,
ти имаш своя миг - да си богиня!
Сложи си малко сенки за разкош,
така ще си загадъчно красива,
ще бъдеш слънчев ден и звездна нощ,
да не забравиш - своето червило.
И въздухът ухае на парфюм…
Къде си тръгнала без ангелска усмивка?
Души ще покоряваш!… С твоя пулс
мигът е жив, разплакана Щастливке.
На „Вие” или „Ти” - светът е твой,
от нежността е женската ти сила
и нека той се пише на герой,
сама си знаеш - как си го родила!
СВЕЩЕНОДЕЙСТВИЕ
Свещенодействам с думите!…
И любовта ми е в единствено число,
когато давам богу, всичко давам
и знам, че с него винаги ще сме едно,
а многото кумири - развращават.
Така и с хората, избирам си един
и той ми е за радост, и за скърби,
не са ми нужни много севди, а любим,
със който съм и смъртна, и безсмъртна.
Да е от същото ми - боже потекло,
човек да е дори сред зверовете
и да не бъде в обичта ни гост,
а на добро и истина - свидетел.
Свещенодейстам с думите !…
И любовта ми е в единствено число,
но тя е тъй могъща и е чиста,
че ме забравя всяко чуждо зло
и с мойта обич - заобичвам всички!
ЗА СРОДНИТЕ ДУШИ
Защо ви срещам - само за сбогуване?…
И вие - по-достойните, си тръгвате,
а аз оставам тук да ви жадувам
и тлея сред разпалените въглени.
Загрижени сте - спомен да ме топли,
защото знаехте житейската ми зима,
но не разбрахте, че не съм готова,
без нежната ви обич - да ме има.
Защо ви срещам - само за сбогуване?
Кога и аз спокойно ще живея
и няма от смъртта да се страхувам,
че може всеки миг да ви отнеме?
Кажете ми… Дали да не послушам
старицата, която ми предсказа:
„При тебе идват - не да се разтушват
и си отиват - не да те наказват,
а, за да те направят издръжлива,
защото си била за тях специална.
Сега ги остави - да си отидат
и търпеливо се подготвяй - за начало.”
Защо ви срещам - само за сбогуване?
И докога душата ми ще плаче?…
ДОБРОТО
То сторва път, но никога не лази,
поглежда ни с очите на душата
и прави и от делника ни празник,
доброто е най-верният приятел.
Съгражда дом, империи събаря,
въздига истини, лъжи разобличава,
за него няма съд или пък старост,
доброто и незнайните прославя.
Където мине, лошото - не може,
където спре - и блянът е възможен,
неведоми са пътищата божи,
но всеки път от тях очаква още.
Разсейва скръб, въздава ни надежди,
изпитва ни чрез щастие и бедност,
обидите забравя, ражда нежност,
доброто и в тъгата е победа.
То има мисия - да е опора,
не се купува и не се продава,
и всяка чужда добрина си спомня,
но своята - завинаги забравя!
ОТКРОВЕНИЕ
Обичам те и затова, защото
тъгата вчера беше ми на гости,
а утре - радостта дали ще дойде?
Обичам те и с мисъл те докосвам,
защото знаеш как се пази нежност
и се минава през вода и огън,
разбра, че с теб сме от едно съзвездие,
и то е близо до покоите на Бога.
Обичам те, че знаеш да обичаш,
душата ми да вадиш с нежна музика,
обичам те, защото си различен
и впивам поглед в жадните ти устни.
И милвам те на този лист, защото
в реалността не ни е позволено,
и толкова в ръцете ти съм кротка,
че ще разплачем цялата вселена.
Звезди ще падат, ако се разминем,
небето ще разкъса свойта риза,
земята ще прилича на пустиня,
животът ще изгуби своят смисъл;
За двама ни, за миг светът ще свърши
и как тогава ще го преживеем?
Обичам те след малките ни смърти
и всичките лирични възкресения!
НАШАТА ПРОЛЕТ
Експлозия от цветове и чувства,
прошепнати „от свише” думи,
екстаз от чародейна музика
и двама, влюбени в изкуството!
Това сме ние!… Малко са избраните
да дават тъй, че да забравят себе си
и с болките от щедростта, и с раните
да преживеят свойто възкресение.
Превъплатени в стихове и музика,
търсете ни и в следващите пролети.
Експлозия от цветове и чувства,
и две души, обичащи се в полет!
ПОСЛЕДНАТА ЛЮБОВ
Последната любов е най-красива,
тя винаги пристига ненадейно
и никога от теб не си отива.
Последната любов е чародейка -
Тя знае всички тайни на живота
и с устни ти поднася елексира,
отпуска се в прегръдката ти кротко,
и цялата ти чувственост събира.
Не спомени далечни ще те топлят,
а мигове току-що преживяни
разпалват благодатния си огън
и ти си друг, каквото да похванеш.
Дори и този свят да те упрекне,
на боговете тайната разбираш:
По-жив от живите и по-богат от всеки,
с последната любов - не се умира!
УСПЯВАШ
Успяваш да разсъблечеш душата ми -
до голо да я съблечеш
и да надникнеш в нейните обятия,
от тайния воал озадачен.
Такава е - след всяко ново було,
ти ще намираш още по едно,
достатъчно животът ми я брули
и ред е да изпита и възторг.
Но трябва да си нежен и грижовен,
да а жадуваш, и я разбереш,
когато те прегърне - и отново
се върне на житейския адрес.
Тя има мисия да изпълнява,
ти спомена за нея запази,
до голо съблечи я и такава,
обичай я през мъжките сълзи!
УТРЕ
Какво ми носиш - минало несвършено
или дошло от сънищата - бъдеще?…
Наситих се да вземам все „от същото”
и все да чакам края на присъдата.
Не късай броеницата на дните ми,
не разпилявай моето очакване,
зърната кехлибарени протрити са
и пръстите ми, но кръгът - безкраен е.
И той съдържа цялото ми минало
и настоящето, и мойто бъдеще,
пропускам вече думата - „завинаги”,
човек не знае колко ще е пътят му.
Какво ми носиш след нощта неведома?…
На кръст ли ще разпъваш пак душата ми
или на любовта ще съм наследница?…
За двете - имам нужда от приятели!
ОБИДА
Не, лоша дума няма да ти кажа -
бих оскърбила бога, зарад теб,
с безмълвието си ще те накажа,
ще търсиш думи, да ме прочетеш.
Душата ми отдръпва се със милост,
свободен дух в бутилка не стои,
за всички други може да ме има,
не влизам с теб в словесните войни.
Това ли е вината на известния -
за всяка моя болка предплатих,
за твойте неизвестности е лесно,
не си залагал име, нито стих.
Сега, когато трябва да се радвам
на обичта, раздадена от мен,
ми казваш, че известност се изстрадва,
къде бе ти до този божи ден?
Не мога повече да бъда тъжна
от твоята измамница-любов,
любов ли беше или беше мъка,
защо ли чувам нечий нежен зов?
Знам, утре някой пак ще ме обича,
но ме боли, защото свикнах с теб
и вече чувам, ветрове ме сричат,
и в чужда обич ще ме прочетеш!
СЛЕД ОБИДАТА
Пак някъде сгреших…
Коя съм аз - греха ти да наказвам?
Светецът дума - ти го похвали
и не отвръщай кой какво ти каже,
замислят зло - добро им направи.
Далече от библейската си правда,
защо тълкувам чужди грехове,
нима от собствените те ще ме избавят
и кой ли е безгрешния човек?
Горко на онзи, който се сближава
със непокорни и злочести същества.
О, как не искам аз да съм такава,
но имам още път да извървя!