ОТЕЦ БОЯН САРЪЕВ: „ИСТИНСКИ ВЯРВАЩИТЕ СЕ РАЗБИРАТ, БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ КАКВА РЕЛИГИЯ ИЗПОВЯДВАТ”

Лияна Фероли

65 години от рождението на кръстителя на Родопите - отец Боян Саръев и 25 години от издаването на книгата му „Гласът на викащия в пустинята”

На 5 май 2021 г. се навършиха 65 г. от рождението на енорийския свещеник в кърджалийския храм „Св. Успение Богородично” /кв. „Гледка”/ - отец Боян Саръев, известен като Кръстителя на Родопите. Той има необикновена съдба. Роден като българо-мохамеданин, израсъл в бедност и мизерия, минава през поредица от изпитания и болезнени разочарования в тоталитарна България. На 30 години получава просветление, а на 33, Христовата възраст, става духовник. Ръкоположен за дякон и после за свещеник през 1990 г., бива въдворен като енорийски свещеник през септември същата година. И вече 30 години, напълно отдаден на призванието си, е на духовния си пост.
Верен на разбирането си, че вярата е знание за невидимото и за видимото, се дипломира в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Става учредител и лидер на Движението за християнство и прогрес „Йоан Предтеча”, основано на 18 април 1990 г., за да приобщава неговите събратя - потомците на българо-мохамеданите в Родопите, към християнската вяра. Хиляди е върнал в православното лоно, но не ги брои, защото духовността, според него, не се измерва със земни мерки. За тази си апостолска дейност свещеникът е удостоен със златен кръст от Вселенския патриарх Вартоломей. Отецът споделя, че масовите кръщенки в Родопите са успели да намалят голямата обърканост и голямото напрежение на родопското население в началото на така наречения български преход. А днес те продължават да се кръщават в християнската вяра, но без това вече да е събитие, а ежедневие.
Още от първите години на служение той започва усилена дейност за създаване на фондация за набиране на средства за възстановяване на много порутени и запустели християнски храмове в Родопите. Храмът в кв. „Гледка”, в който служи и до днес, постепенно се превръща в цялостен манастирски комплекс и притегателен център за християните от региона и от цялата ни страна. Със средства от дарители /в това число и с труд на мюсюлмани/ изгражда православното духовно средище „Св. Успение Богородично”, изпълняващо ролята на просветителски център за подготовка на млади свещеници и като стожер на християнството в Родопите.
В обучителния център на храмовия комплекс се преподават часове по вероучение, калиграфия, иконография, църковно пеене, компютри. Има и неделно училище, конферентна зала и библиотека. Самият отец също израства като изтъкнат деец, имащ голям принос в обществения живот на Източните Родопи. Развива и широка социална и благотворителна дейност. Отваря към храма трапезария за бедни и социално-слаби хора. Дълбоко убеден в правотата на своята духовна мисия, той въздейства дълбоко и убедително на всички, докоснали се до него, издига християнската им вяра на по-високо равнище.
През 2002 г. храмът „Св. Успение Богородично” се сдобива с копие на чудотворната икона „Света Богородица Всецарица” от атонския манастир Ватопед, известна с мистериозното си въздействие при лечението на ракови заболявания. Всеки четвъртък от 10 ч. отецът чете пред нея специални молитви. В специално дървено сандъче пред иконостаса на църквата се пазят и частици от Кръста, на който е разпнат Христос. Те са открити при разкопки в апсидата на Епископския център в близост до Перперикон. А вярващите с цялото си сърце в Бога, поклонили се пред тях, често преживяват чудото на божественото изцеление, признава от. Саръев. Хромо дете от Смолян е проходило часове след посещението в църквата. Близките на мъж в Стара Загора в 6-месечна кома му занесли памуче, осветено от кръстовите частици, а 15 минути след докосването му до тях, се върнал към нормалния живот. Много неплодни жени са заченали и родили здрави дечица, разказва свещеникът.
И днес, казва от. Боян, Господ Иисус Христос продължава да върши чудеса, но само там, където се срещнат голямата Божия любов и сила, и безграничната човешка вяра. Но за държания ни десетилетия далече от ценностите на християнството народ, ще е нужно още толкова време, за да осъзнае своята истинска християнска идентичност и потребност. И едва тогава всичко ще си дойде на своето място. Но сега бездуховността стигна своето дъно и вече трябва да започне да се оттласква от него. Иначе, убеден е отецът, Содом и Гомор ще ни изглеждат невинни като детска играчка.
Цялостна и обективна представа за неговата мащабна и народополезна дейност дават трите тома книги под заглавие „Отец Боян Саръев”, съдържащи негови публикации, интервюта, съобщения, документи… Те се намират в кърджалийския Държавен архив, в който се съхраняват и фоно, и видеозаписи от предаването му по телевизия СКАТ „За вярата българска”, както и видеокасети от масовите му кръщенки в Родопите.
През 1996 г. отецът издава автобиографичната си книга „Гласът на викащия в пустинята”. През 1998 г. е включен в списъка на 500-те най-влиятелни лидери на света, изготвен от Американския биографичен институт. По този повод той казва в едно интервю с него, че ако човекът превърне тленното, преходното, суетното в свой кумир, това ще го доведе до погибел.
Въпреки голямата си привързаност към каноните на източното православие, свещеникът подпомага, отнася се с уважение и респект и към изповядващите други религии. Нещо повече, казва, че истински вярващите се разбират добре, без значение каква религия изповядват.
Но въпреки твърдата си вяра, свещенослужителят често изразява своето безпокойство за безумието на отиващия незнайно накъде днешен свят. За сриването на неговите устои, порди бездуховността, липсата на вяра и упование в Бога, заради обезценяването на човешкия живот. Именно безбожието, безверието лиши живота от смисъл, казва често той.
Смята също, че особено обезпокоително е продължаващото и днес упорито и целенасочено отчуждаване на потомците на българо-мохамеданското население на Родопите от българския им корен. А така се къса жива плът от снагата на България. Но той не се бои да назовава нещата, каквито са. Защото е убеден, че който не е готов да умре, значи вече е мъртъв. Често припомня и библейската истина, че вярата не е за слаби, колебливи, изпадащи в апатия и униние хора. Че тя е за силните, преодоляващи всички затруднения, за хората с чисто сърце и чиста душа. Защото само с очите на чистото сърце може да се съзре Бога, да се проумее и да се усети цялата благодат, изливана щедро от Него върху човека, който търси Божията помощ и вярва в нея. Защото неверието, атеизмът, бездуховността са равносилни на безумие и на лудост. Докато предано вярващият открива Бога в съвършеното Му творчество.