БАСНИ
ОСТЕН И ВОЛ
Проплака Волът от Остена:
- Ох, вече где ли да се дена,
от теб за да се отърва?
Щом наведа глава, трева
да щипна малко и - бодеш.
Боли!
Кога ще разбереш?
- Бода, че иначе колата
ще си остане сред тревата.
Уж силен си и тъй голям,
но щом не се досещаш сам,
че трябва товара
да се кара,
тогава идва моят ред -
бода, за да вървиш напред!
ДЪБ И ДЪРВОЯД
Дълбоки корени в земята впил,
снага величествена извисил,
невъзмутимо шумолял Дъбът:
- Що бури само аз съм победил,
стихии що… И всеки път
съм устоявал.
Моят гръб
пред никого не съм превил.
Затуй съм толкоз як, затуй съм Дъб!
Ала нечуващ дъбовия глас,
обзет от ненаситния си глад,
сърцето на гиганта час по час
дълбал неспирно лаком Дървояд.
Дълбал го неуморно, ден след ден…
Дорде, от бурите непобеден,
се сгромолясал гръмко - тряяс -
Дъбът, от жалък червей повален.
БОГАТАШКАТА КОЛИБА
Един бедняк,
незнайно как
се случило, забогатял.
Земи, имоти, куп пари
натрупал хей така, дори
накрай палат си вдигнал цял…
И уж в разкош там заживял,
но старата колибка пак
не бутнал бившият бедняк.
А който питал го: „Кажи,
защо колибката държиш?”,
„Защо ли?” - му отвръщал той -
„Защото може, друже мой,
внезапна буря да захване,
да хвръкне моето имане
и ми остане само тя -
пак в нея да се приютя.”
МАГАРЕ И ПАРАЗИТИ
Едно Магаре из прахта
се завъргаля, запръхтя
и къчове захвърля чак
във въздуха…
- О, спри, глупак!
Ще ни изтребиш тъй до крак! -
зацивриха гадини разни
сред козината му.
- Напразни -
Магарето им изрева -
са хленчовете ви, това
заради вас
го правя аз.
Как инак да се отърва
от тези, що кръвта ми смучат?
Как иначе да ги отуча?
И без гадините да чака
да го наричат пак „глупак”,
Магарето из прахоляка
се завъргаля пак и пак…
ДВАТА ГАРВАНА
Било за някаква си мърша май
или за нещо друго, кой ги знай,
но счепкали се здраво те двамина.
Навред се разхвърчала перушина
и се разнесъл силен, дрезгав грак.
А щом го чули, от околния шумак,
да видят по-отблизо кой ли грачи,
дошли и се събрали куп зяпачи.
Но скоро им омръзнал този бой и
изхвъркнал всеки по делата свои,
че Гарваните май на уж се бият
усетили, че нещо явно крият…
А щом се публиката разхвърчала
и бойната арена опустяла,
„бойците” мили, да не губят сили,
набързо плячката си поделили
и свършили им гарванските свади…
Ех, стара истина нали това е -
че Гарван Гарвану око не вади,
ако не знае някой, нека знае.
„НАЙ-ХУБАВАТА” ЯБЪЛКА
- Я вижте ме - най-лична, пременена…
Най-хубава съм аз сред всички вас!
За царската трапеза съм родена -
Царицата на ябълките - Аз!
Тъй хвалеше се Ябълка в клонака,
полюшваща доволно своя плод.
И почит будеше с хвалби у всяка
сестра от ябълковия народ…
Една сестрица близка само скромно
си позволи все пак да ? припомни:
- Така си е - ти с външност си красива,
ала отвътре, сестро, си червива.
МЕЦА И СКАКАЛЕЦА
Захвали се пред всички Меца,
че ще надскочи Скакалеца:
- Такава силна и голяма,
шанс тоз „фъстък” пред мене няма.
И без засилка ни най-малка
ще го надскоча.
Таз твар жалка
добре е да го разбере -
не може да ми се опре…
Така - закана след закана -
часът дойде - една поляна
събра ги - Скокльо и Мецана,
строени двама със задача -
пред всички днес да се надскачат.
- Ще бъда първа - каза Меца.
Назад отдалечи се с крачка…
и право върху Скакалеца
погрешка скочи.
И го смачка.
Така обикновено става,
слабак щом с як се състезава.
ЗАВИСТЛИВИЯТ БОРСУК
Нали не знаел, бил неук,
как да си скрие миризмата,
та завидя един Борсук
по таз причина на цветята.
Сред росна, дъхава поляна
изправи се и реч подхвана:
- О, с риск и да се поокалям,
но тук като се отъркалям,
ще бъда друг аз най-накрая
и като цвете ще ухая…
Започна уж голям търкал,
но на Борсука, мокър цял,
след туй, разбра се вред в гората,
по-силна даже бе вонята…
От миризмата си,
как ще да се напряга,
не може никой да избяга,
а лош съветник че е завистта,
усетиха горкичките цветя.
СТРАШНАТА ПАЗАЧКА
Нали е Баба Меца ячка
и слави се със дисциплина,
та ето ти я - за пазачка
цанена беше на пчелина.
Такава страшна и космата,
крадец къде ти ще препари…
Ох, ако с лапа по главата
или го другаде удари,
какво ще стане, се не знае.
Злосторник да се замотае
затуй и не посмя - година
не мина никой край пчелина.
А пък в туй време, що да прави?
Крадците щом прогони Меца,
в миг задължения забрави…
И бръкна тя сама в медеца.
Дал Господ случки като тази,
щом почне мечка мед да пази.
НАПЪНЪТ НА ПЪНА
Дърдорел често Пън прогнил:
- Навремето дърво съм бил -
висок и строен, клонест бук!
Май време е отново тук
всецял да се разлистя аз,
че ми омръзна час по час
да ме наричат - „пън”, „кютук”…
- Да се разлистиш, ала как? -
продума му Дръвче тогаз. -
Ни корен имаш, ни клонак.
От пън дърво не става пак.
„ПРИЯТЕЛИ”
Истина ви казвам - няма
тука никаква измама!
Нашата Кумичка мила
се с Петела съюзила
и са неразделни двама.
Ах, каква любов голяма!
Кумчо Вълчо от два дена
другарува пък с Овена!
Из кошарата, в гората
се разхождат като братя.
Кучето, отде научи,
и то в дружбите се включи.
Опашле върти - с Писана
най-голям приятел стана…
Леле, колко са добрички!
Що ли стана им на всички,
та така смениха нрава?
Общи лакомства да дава
някой щял…
По таз причина
тези станаха комбина.
ГЛУХАРЯТ СЪДНИК
Нали гласът му чувал се навред,
решили - той ще сложи ред!
Предложили затуй Глухаря
за жалбите да отговаря -
щом някой жалва се в гората,
от другиго че е изпатил,
Глухарят по надлежен ред
ще го изслуша най-напред
и щом вината му докаже,
злосторника той ще накаже -
не как да е, а строго-най.
Глухарят как да съди знай!
Застанаха пред съдията
Врабецът, Заекът, Сърната… -
все животинки слабовати,
от хищни зъби що си патят.
Но щом опашка дълга стана,
познатата си песен хвана
и, оглушал в миг, този „съдник”
набързо всичките изпъди…
Така май все се получава,
Глухар щом жалбите решава.
УПРАВАТА
НА ПТИЧАТА ДЪРЖАВА
Събрали се пернатите отвред,
кого да турят най-отпред
за да решат.
А по въпроса
пръв думата поискал Коса:
- Предлагам за водач аз Кака Сврака.
В гората тя познава шумка всяка…
Но Свраката след Коса в миг подела:
- Отвод си давам. Нека е Орела!
За вожд Орела дневните избрали,
но нощните пък птици възроптали.
- Орелът да си подаде оставката!
Вожд Бухльо да е! - писна Кукумявката.
- Орелът…
- Бухльо…
Птичата дружина
се счепка и захвърка перушина.
И най-накрай, за да се сложи ред,
бе мирен договор такъв приет:
на Бухля през деня да е властта,
а Орльо пък да властва през нощта…
При управия, то се знай, такава
обречена е птичата държава,
че ще си има тя водачи двама,
но ни един от тях да вижда няма.