НЕВОЛИ И НАДЕЖДИ
ЕЛХИЧКИ
Няколко елхички растат край пътеката и полека се издигаха над минувачите. Находчива ръка безмилостно е посегнала към тях, в навечерието на една Нова година. Злосторникът не ги посякъл до корен, а сграбчил горната част на стеблата. Останали са ниски отрязъци, с по няколко клончета. Те се гушат между дърветата, като просяци, разтворили безпомощно длани.
Няколко години осакатените дръвчета тихо лекуват рани. Видът им е толкова нещастен, че едва ли нечий поглед се спира на тях. Но идва време, когато нови клончета израстват около прерязаните стволове. Те укрепват постепенно и елхичките отново протягат снага към слънцето, след по-високите си посестрими, до който брадвата на разбойника не се е добрала.
——————————
БЕДСТВИЕ
Мравунякът е разположен край пътеката и минаващите не го закачат. Островърхият му конус се откроява, огряван от слънцето или засипван с есенни листа и сняг. По изпъкналия корпус няма движение, но сред клонките и шишарки бягат малките строители, издигнали това съоръжение.
Пътеката не е много широка и по нея рядко вървят хора. В студените пролетни дни, когато въздуха бавно се затопля, върху влажната пръст личат следите на конски подкови и колела на каруца. Те подсказват за тези, които събират клони в гората и понякога повалят някое дърво, необезпокоявани от зорки погледи.
Неочаквано в мравуняка се появява изкоп, направен с дебела тояга. Като археологически разрез той разкрива подземния град. Стотици светлокафяви насекоми са се пръснали във всички посоки. Те пъплят припряно между буците пръст. Не се знае дали спасяват яйчица и хранителни припаси или търсят защита от сполетялото ги бедствие. Когато суматохата утихва, мравките изоставят местата, в които няма да се трудят и се съсредоточават там, откъдето ще започнат възстановяване на пострадалото селище.
——————————
САМОСТОЯТЕЛНОСТ
Тихи гласчета ромолят като поточе, скрито под миналогодишната шума. В сянката на дърветата не се долавя откъде идват звуците.
После прелита птица, прошарена с бели и черни ленти. Тя се вкопчва за миг в брезов дънер и потъва в дълбока хралупа. Отверстието на входа й се слива с тъмните петна върху кората.
Невидимият хор зазвучава енергично. Едно през друго, малките се надпреварват да посрещнат мама.
Вълнението трае няколко мига, докато грижливата стопанка не излети отново. Останали сами, бъдещите горски труженици се успокояват и напева им отново напомня шумоленето на поточе. Приглушените тонове се носят над пътеката като звуци на скрита радиоточка.
——————————
МЕДЕН ДЪХ
Липите просветляват на слънцето като косите на девойки, прекарващи времето си по плажовете. Между кичурите листа израстват бледи езичета. Те прикриват тънки стръкчета с едва забележими пъпчици.
В края на пролетта множество цветчета се разтварят при изгрева. Русите им ресни напомнят за учудени детски очи. Дърветата се вглеждат мълчаливо в света с любознателен поглед.
Фин аромат витае сред клоните. Сякаш млада жена е изляла екзотичен парфюм върху прическата си. Медният дъх замайва минувачите и привлича пчелите.
