Максим Лаврентиев

превод: Тихомир Йорданов

Както през май пеперудка, долита
от някого внесена книга в дома -
не на моята длан непокрита,
тя в сърцето ми трепва сама.
Сам неразбрал, че това е радост,
и прокуден от тежкия сън,
аз ще видя лицето й младо,
ще усетя, че пролет е вън.
Значи краят задгробен е тесен.
Всеки търси, от жажда обзет.
И в жарта на чудесната песен
оживява самият поет.
Че в живота така се постига
повестта за любов и за плам.
Вечен знак - пеперудка и книга
се разперват на моята длан.