БАСНИ
ЛЪВСКИТЕ БЪЛХИ
Грохнал съвсем старият лъв, залежал се ден-два и предал богу дух, а многобройните бълхи в лъвската козина, скок-подскок, тръгнали да си търсят ново местообитание. Не след дълго те срещнали по пътя си едно охранено магаре и всички вкупом наскачали в козината му.
- Ние сме лъвски бълхи и лъвският пай по право ни се полага навсякъде! - войнствено закрещели те, за да сплашат останалите паразити.
Нашествениците обаче не били посрещнати със страхопочитание от магарешките си посестрими и между двата клана започнала люта битка.
Магарето също усетило, че нещо не е наред и ухапванията са повече от обичайните. Затова то почнало да се търкаля в пръстта, вдигайки облаци прах около себе си, а бълхите, и лъвски, и магарешки, се разбягали уплашени във всички посоки.
Ако благодетелят им е висшестоящ, не значи, че паразитите му са по-важни от останалите.
——————————
ЕДРАТА И ДРЕБНИТЕ РИБИ
Нали обилно била навикнала да си похапва, една едра риба неусетно попаднала в заложената на пътя й мрежа.
„Ох, пак ли?” - рекла си рибата и захванала да търси дупките в мрежата, които знаела от преди.
Не след дълго тя намерила една от познатите дупки и невредима се измъкнала навън, но няколкото дребни рибки, които я следвали, нямали това щастие. Лутайки се насам-натам, те се омотали още повече в мрежата и не могли да се спасят.
Големците по-лесно се измъкват от неприятните ситуации за разлика от обикновените хора.
——————————
ПРЕХВАЛЕНАТА СТОКА
Един търговец изкарал стоката си на пазара и заревал с цяло гърло:
- Сладки, сочни крушии! Насам, народее! Не останахаа!
Натрупали се хората и започнали да купуват, кой по кило, кой по две. Повечето круши обаче се оказали или червиви, или гнили.
Минало време и същият търговец изкарал на пазара този път ябълки.
- Насам, народее! Сладки ябълкии! - заревал отново с познатия си глас търговецът, но този път никой не се наредил пред сергията му.
Един път измамят ли ги, хората не хващат повторно вяра на прехвалена стока.
——————————
ПЕТЕЛ НА БУНИЩЕ
Омръзнало му на петела да се перчи само пред кокошките в двора и решил, че трябва да се изкачи нависоко, та да го види повече народ.
Най-високото място се оказало дворното бунище, където стопаните изхвърляли торта и всякакви други нечистотии. Подхвръкнал петелът и кацнал на бунището, откъдето почнал да се перчи и гръмко да кукурига:
- Кукуригуу! Елате и ме вижте всички, защото аз съм най-великият в двора!
Макар че всички го видели и чули обаче, никой не приближил, тъй като от купчината се носела непоносима смрад. Така петелът отново останал без публика, а вонята на бунище дълго след това лъхала от перушината му.
За да те чуят и видят всички, не е важно колко високо си се изкачил, а на каква основа си стъпил.
——————————
СВИНСКИЯТ КЪСМЕТ
Пораснало малкото свинче, отесняла му кочината и старата свиня решила да го изпрати по широкия свят да си дири късмета.
- На добър път, сине! - квикнала тя и по стар обичай изляла пълното с вода ведро пред него, та да му върви по вода.
- Ех, мамо, за нашия род не по вода е важно да ти върви, а по помия и кал - изгрухтяло прасенцето.
Побързало то да разрови със зурлата и да разкаля пътя пред себе си, и чак тогава, щастливо и доволно, поело по него.
На някои само мръсотията може да им помогне да успеят.
——————————
РУНТАВАТА ТАНЦЬОРКА
Понеже в гората често оставала гладна, една мечка се научила да танцува и се преместила да живее при хората. Тръгнала тя от къща на къща, задрусала се от двор в двор, а стопаните, доволни от зрелището, й подхвърляли по нещо за ядене.
- Браво! Ха, така, бабо мецо. Покажи какво можеш! - подвиквали окуражително те, а мечката още по-силно започвала да се друса и клати.
Навсякъде тя била добре приета и обилно гощавана, освен в една къща, към която, щом чуели че приближава, домакините залоствали вратата и не искали да я пуснат вътре. Тропала мечката, ръмжала, но така и не можела да покаже танците си на тези негостоприемни хора.
Веднъж обаче, след като играла у съседите им, рунтавата танцьорка на всяка цена решила да влезе и в тази къща. Прехвърлила се тя през оградата и се задрусала пред смаяните домакини, както тя си знае. Играла неканената гостенка, играла и докато не получила солидна дажба лакомства, не напуснала негостоприемната къща.
„Нека видят и тези какво мога, та другия път като играя у съседите им да ме чакат на вратата и да ме поканят да играя и у тях” - казала си мечката и доволна се оттеглила да си почива и да се готви за следващите танци.
Случва ли се нещо при съседите ви, скоро ще се случи и у вас.
——————————
МАГАРЕШКИ ИНАТ
Един стопанин водел магарето си на паша, а пътят им минавал през мост, под който течала някаква река. Въпреки, че на отсрещния бряг пашата била изобилна и сочна, а на отсамния имало само камъни обаче, магарето се запънало пред моста и - ни напред, ни назад.
- Хайде, Марко, още малко остана! - викнал човекът.
Камшикът също изплющял върху магарешкия гръб, но - напразно. Без да знае и то защо, само заради магарешкия си инат, клепоухото не щяло да мине по моста и останало гладно.
Уж заради честолюбието си, а всъщност заради своя инат, някои хора също често остават само с пръст в устата.
——————————
ПРОСКУБАНАТА МЕТЛА
- Погледни колко боклук оставяш след себе си! Чудя се защо още те държат, а не те изхвърлят, след като вече не ставаш за метене? - не се сдържала веднъж боклукчийската лопата и нападнала къщната метла.
- Тъкмо затова ме държат. Една нова метла ще измита всичкия боклук, а той е скъп на господарите, понеже си е техен - отвърнала самодоволно старата, проскубана метла от ъгъла си.
След всяка промяна винаги има некадърни хора, които остават на постовете си, вместо да бъдат сменени с други, по-подходящи.
——————————
ПИЯНИЯТ И СЛАВАТА
Един човек много обичал да си пийва. Всяка вечер той сядал в кръчмата и се захващал с любимото си занимание, а след като главата му достатъчно се замайвала, започвал да се перчи и хвали пред всички:
„Аз съм най-мъдрият! Аз съм най-достойният! Аз съм най-големият! Аз, аз, аз…”- изреждал познатите си хвалби пияният.
Като изтрезнеел обаче на другата сутрин, той не помнел нищо от казаното.
И така, ден след ден, човекът все повече пиел и се хвалел, докато накрая пропил и последния си петак, но по навик продължил да се самоизтъква и на трезва глава.
Славата, макар и фалшива, опиянява подобно на алкохола, но действието й е по-продължително от неговото.
