Йорданка Петкова

Дядо Петър влезе в обора още преди слънцето да е станало. От известно време очите му едвам виждаха светлинката и силуетите. Беше време за раздели и за раздаване.

Ако искаш работите ти да отидат в добри ръце, е хубаво да издебнеш момента преди „тръгване”, че после остават неуредени делата ти и друг ще решава. Има си неща, дето и след теб искаш да си останат в добри ръце.

Магарето му Марко извърна глава още щом чу стъпките на стопанина си. Вдигна я нагоре, изпъна врата си, отвори хубаво ноздрите си и гласа му прокънтя като от тръба.

Разтресе се малкият обор и само погалването на дядо Петър прекъсна този вик.

- Добро утро, моето дете! Дошел съм рано при тебе, додето не ми са се свършили силите за раздялата с теб. Цяла нощ съм мислил и няма вече време за чакане. Днес ще те водя при Данчо! Нали го помниш, онзи дето живее в съседната махала. Толкова години, мине ли покрай теб, и ще си дигне ръката да те погали. Разпознава ти гласа и на другия край на селото да е. Той има очи за животните да ги погледне и ръце да ги погали. Животното не е за всеки. Някои им гледат месото дали е вкусно, други козината дали е гладка, а трети виждат какво очите им искат. Ти, Марко, цял живот си ми говорил с погледа си. Думаш ми кога си болен или кога товарът ти е тежък. Чакал си ме винаги търпеливо да си свърша работата и заедно да се приберем. Аз на теб въжето само за красота съм ти го слагал, щото ти знаеше сам накъде да тръгнеш. С тебе си ревяхме и си другарувахме толкова години. Не ща, Марко, друг да решава съдбата ти след мен. Реших ти я аз и днес ще те дам на Данчо. Той все ме подкачаше, че останеш ли след мен, той ще те гледа най-добре. И аз му вярвам. На сина ми няма да те оставя в ръцете, нищо, че ми е дете. Той няма да може да погледне зад твоя рев що се крие. Той не знае и от коя поляна най-много обичаш сеното. Не знае и че пиеш само вода от чисто място. Тебе, моето дете, само на добър стопанин ще те дам, та да ми е спокойна душата на онзи свят.

Наведе се дядо Петър и взе повода от земята. Намести го върху главата на любимото си магаре и го поведе към вратнята.