Йоан Нечев

През дългите дни на моите кратки години
имах толкова време да правя, каквото си ща.
Да изям една ябълка,
да се скарам с роднините,
да откажа цигарите,
да убия триглава ламя…

Извървял съм краката си по несвършващи улици.
Чакал съм, жаден за късче любов, отчаяно сам.
Срещал съм ангели
с погледи на малоумници.
Любил съм вещици,
сякаш икони от божия храм.

И през всичкото време, което ми беше орисано,
не можах едно простичко нещо да разбера.
Ако бях калинка,
докъде ще ми стигне тревичката
за да падна от нея
или за да полетя….?