КОЗЛЕ

Найден Вълчев

КОЗЛЕ

Високо над градчето, на скалата,
стоеше в утрото едно козле.
Едно козле от мъртъв бронз излято,
но като живо. А не бе му зле

отгоре и градчето да поглежда,
и птиците, и буките под тях,
и да живее с някаква надежда,
която аз така и не разбрах.

Но днес го зърна облакът навъсен.
Чудесен лов! - си каза, сви насам
и го застреля весело с гърма си.
Ала козлето си остана там.

Ха! - викна с гърлест глас стрелецът стари
и - Тряяяс! - повтори дългия си гръм.
Не си убито ли? Но заповтаря
козлето своето: - Не съъъм, не съъъм…

Тогава царят чер на небосвода
с най-черното от своите лица
се спусна да го хва… и се набоде
на неговите щръкнали рогца.

Затюхка се, закърши си ръцете,
като дете заплака изведнъж
и над скалата горе, над козлето,
и над градчето долу плисна дъжд.


СЪРНА

Ха! - до Драгалевската ограда
гледам, гледам - спряла е сърна.
Тихо, тихо клонка й подадох,
хапна лист, погледна настрана…

Ооо, и малкото било със нея.
Яяя, и то погледна нанасам.
Де им е подслонът, де живеят,
де ли им е таткото - не знам.

Тръгнаха си. Клонки там ще сложа,
дано хруснат мъничко поне.
Запази сърната, мили Боже,
да отчува своето сърне.


АВГУСТ 2020

Прекрачила през вековете
като икона в Божи храм
звъни картината и клети
са дни, души и всичко там.

Гальота с черепи. Меч. Хрътка.
Бесило. Слепи небеса.
Ще гасне залезът. Ще мръква.
Тя иде с черната коса.

Мълчи. Сумти. Като в килия
и ти си там, но и не си,
уплашен, че и теб самия
могла би с мах да покоси.

„Триумфът на смъртта” на Брьогел.
Стоиш сразен без дъх, без глас,
съзнал, доколкото си могъл:
триумфът й е днес при нас.


НАД МОЯ ДОМ СПОКОЙСТВИЕ

По Н. Лилиев

Залязвам, гасна и умирам,
сбогувам се и тръгвам миром
след чезнещите жеравни ята
на есента по златните листа.

До клоните на мойта хвойна
душата ми е тъй спокойна
и вслушани в зеления й звън
потъваме със нея в светъл сън.


***

Нерада есен
Йордан Йовков

Беше малко гнезденце,
в него две яйчица,
мила майка и с нея
триста летни слънца.

Е, не триста, не толкова,
че да тръгне крилат
после полетът птичи
по широкия път…

А пред тебе, човече,
календарът с какво
ще закрие сезона?
Едно жълто дърво

като жълта мъгла е
скрило сивия срив.
И нерадата есен.
И деня ти горчив.

Манастирският звон ли
ми се счува? Или
вие вълк. Лази здрачът,
иде нощ. И вали.

Дъжд. Мрак. Нощ. Над комина
ни звезда, ни небе.
С теб - което отмина.
И което не бе.

март 2021