Миховил Николич

превод: Михаил Кремен

Мраз кога попари цветицата, и замлъкнат птиците във парка,
а помръзналите голи клони леден вихър ниско запревива -
песен-скръб душата ми заплаква, дълготрайна и безсмъртна жалба, -
в песен тъжна се душата ми излива.

Тук и там по дългата алея, из нечистите и кални локви,
доизгниват есенните листи - бляновете мои пожълтели…
Те умират, а връз тях животът демонски играе и се хили -
а връз тях се луди танци завъртели - -

Тайно ми сърцето доизгаря: прах и пепел - жертва на живота;
миналото бързо мре, загива - бързо, сякаш нивга не е било…
Само в дните мрачни, що остават, чуй се смях лудешки - звук печален:
звукът страшен от разбитата ми чаша -

- - О, шепнете, листи пожълтели, приказки за миналата младост!
Засияй, о, поглед мой угаснал, затресете се гърди унили,
сгрей ми устните, любов гореща, - за последен път, че буря грозна
брули и отниса бляновете мили…

——————————

Славянска антология, 1910 г.