Миховил Николич (Mihovil Nikolic), хърватски поет, е роден в Кричке край Дрниш на 29 юли 1878 г. От родната Далмация се премества в Загреб, за да завърши обучението си и остава там през целия си живот като служител. Завършва Висшето търговско училище в Загреб (1896). Дълги години е директор на застрахователно дружество „Хърватия” (1909-1941), един от основателите на Хърватската писателска асоциация (1900) и председател на „Матица хърватска” (1945-1949). Участва в Първата световна война. Издава стихосбирки в духа на импресионистичната поезия („Стихотворения”, 1898; „Книга на живота”, 1899 г., със С. Туцич; „Нови стихотворения”, 1905; „Книга със стихове”, 1917; „Стихове”, 1944), един роман, пиесите „Когато песента угасва” (1903), „Разбити мечти” (1905) и др. Умира на 28 февруари 1951 г. в Загреб.

Публикации:

Поезия:

БЕЗ ЗАГЛАВИЕ/ превод: Михаил Кремен/ брой 137 април 2021