Игор Тюленев

превод: Тихомир Йорданов

На теб, гравирана като елмаз,
отреждам стиховете вдъхновени.
Във махмурлука ми като видение
явяваш се за стотен раз.

Била си и в ръката на герой,
в ръка могъща преди боя.
Поетът с къдрава глава - и той
от теб е пийвал, както и героя.

На скитник, и на Кремъл квартирант
прекрасни празници ти готви,
до дъното изпита, твой „кан-кан”
кънтял е като спуснатите котви.

А цъфне ли напролет май,
моми щом има, и поляна,
не ще пропуснем, то се знай,
другар без чаша да остане.

А ти, попаднеш ли на пир,
или гуляйче с една чушка,
пак чашата е твой кумир,
тъй както и поета Пушкин.

А бивало е да си гост
в дом, в който идвал си отчасти,
с размах след първия си тост
да счупиш чашата и „Баста!”

Но щом приятел те плени,
то няма по-добро лекарство.
Догоре чашата ми напълни!
Ще пия аз за руско братство!

И за великите дела на руската държава,
тъй както старецът Державин
е казал приказка добре:
- Недей се на французин прави!

За руската земя - наздраве!
И - ура!