Мария Моравска

превод: Тихомир Йорданов

***
Не ще изпратя на война войник -
там чака го смъртта.
Аз вести в запечатан плик
не искам да чета.

Все някой е убит или пленен,
не питам чий живот е бил спасен.
Живея аз сама.

Но този до полуда страшен ден,
когато казаха: „Война”,
до дъно озари и мен
със светлина.

В сърцето мисъл вля една
за всички в родната страна.
Защото съм сама.

1914

——————————

МИЛЛИОНЫ РОДНЫХ

Никого провожать не пойду
На эту войну.
И тревожных вестей не прочту,

Что близкий убит иль в плену,
И не буду ходить, как в бреду,
Гадая, чья жизнь спасена, –
Я давно одна.

Но торжественность этого дня,
Когда объявили: “война”,
Это остро волнует меня,
Это душу пронзило до дна.

И расширилось сердце во мне,
Чтобы думать о всей стране,
Потому что я — одна.

1914