СВОБОДАТА

Огюст Барбие

превод: Атанас Далчев

откъс

Тя, Свободата, не е същество унило,
графиня някоя от Сен-Жермен,
не слага никога тя пудра, ни червило
и я не стряска крясък разгневен.
Жена корава, със корави, едри цици,
със дрезгав глас и гърлен смях проклет,
със смугла кожа, с огън в тъмните зеници,
с широки крачки хукнала напред,
обича тя бунтовен бой на барабани,
вика народен, кървавия смут
и тътенът далечен на топове и камбани,
и миризмата страшна на барут.
Обича като себе си мъже могъщи,
на тях свободно се отдава тя
и в свойта дива страст копней да я прегръщат
ръце, почервенели от кръвта.
Тя дойде девственица буйна на площада
(Бастилията славна я роди)
и с дръзкия си взор на уличница млада
за пет лета народа подлуди.