Рюрик Ивнев

превод: Тихомир Йорданов

***
Товар са думите по твоя път,
дисаги с кървав къс безумен.
Да бих могъл да хвана тази плът
на тайната помежду думи.

Понякога си мисля: ето на,
пърполят, като птици те излитат,
уста разчекват без вина
и на ята изхвръкват на открито.

Но друг път помъртвялата трева
изпепелява вятърът безшумен
и, мисля, всичко по земята затова
е само думи.