Джошкун Ибишев

Много обичам да гледам филми. Освен меломан, съм и заклет киноман. Особено ме впечатляват филмите, които залагат на импровизацията, изненадата и парадокса.

В този ред на мисли, се сещам за чудесния наш филм ,,Хотел Централ”". На пръв поглед пресъздадената история е повече от тривиална и доста актуална, въпреки че действието се развива през 30-те години: младо момиче решава да пробие в столицата и да осъществи мечтата си - да стане актриса.

Вместо актриса обаче, бедната камериерка от хотел ,,Централ”" е принудена да проституира и преминава през куп неприятности и унижения. Стремежът към изкуството бива смазан от жестоките реалности. Позната история.

Традиционният поглед върху живота като борба, съревнование, състезание е доведен до своя естествен финал: тотален провал навсякъде и във всичко.

Сензацията идва във финалната сцена, когато прибиращата се у дома отчаяна и обезверена героиня / Ирен Кривошиева / среща във влака млад, симпатичен веселяк.

Той успява да й предаде бодряшкото си настроение и клюмналата героиня леко се съживява. И тъкмо когато си казваш:,,Е, това все пак е някаква утеха за бедното момиче!” , впоследствие се оказва, че въпросният младеж е арестант.

Рядко съм наблюдавал толкова трогателна и вълнуваща сцена, като сбогуването между младежа и героинята. Съпровожданият от двама полицаи арестант три пъти се обръща към обляното в сълзи момиче с молба да му напише писмо. Надвесена над прозореца, тя през сълзи се опитва да се усмихне - един вид да му вдъхне кураж и обещава, че непременно ще му пише.

Ето тези два детайла: опитът за усмивка и трите обръщания привнасят съвършено ново измерение на филма. Тук вече животът не е представен като борба и състезание, а като Абсурд: лишеният от свобода е обзет от ведро настроение и ,,върховна” надежда, а ,,свободната”" героиня е скована от отчаяние, униние и безнадеждност.

Така филмът блестящо показва, че Абсурдът може да бъде преодолян не чрез борба - тя само го затвърждава, а чрез любовта, човещината, солидарността и душевната топлота. Само така можеш да осмислиш и да преоцениш, иначе безсмисленото само по себе си съществуване.

Друга приятна изненада за мен е филмът ,,Обичайните заподозрени”. През цялото време следях с интерес действието и се питах ли питах: ,,Кой, по дяволите, е шефът на бандата?”. Накрая, ни в клин, ни в ръкав, се оказа, че шефът е… Кралят Дърдорко. Въобще не бях очаквал, че недодяланият, леко накуцващ Дърдорко /Кевин Спейси/ ще се окажа Босът.

Тук също се набиват на очи няколко детайла: случайно видяната от полицейския инспектор бележка на таблото го насочи към главния заподозрян; прецизното фокусиране на оператора върху накуцването, преминавашо в нормална походка на току-що излезлия на свобода Дърдорко, недвусмислено показва, че всичко е било театър, който в определен момент преминава в същинска реалност, за ужас на инспектора.

Не мога да се стърпя да не спомена и една свежа комедия, която препраща към зрителя твърде сериозни за една комедия послания.

Става дума за филма ,,Хотелски апартамент”. Като оставя настрана невероятната игра на К. Спейси и Дани де Вито, вниманието ми бе привлечено от оня млад, плах силно набожен прощъпулник в търговския бизнес, чиито първи стъпки на новото поприще се оказват пълен провал.

С каква изненада узнах, че всъщност, този на вид наивен, скромен, дълбоко религиозен младеж съвсем не е невинен.

Той се опитва да налага една - нека я нарека духовна диктатура. Иначе казано, младежът с невероятен плам и ентусиазъм налага на останалите любимата му тема за Бога, въпреки че и двамата му събеседници са далеч от онова, което се възприема като религиозна вяра. Тъкмо този момент привнася една трагикомична окраска на филма.

В заключение, все повече се убеждавам, че силата на една творба се корени в детайлите.

Запитвали ли сте се защо винаги на снимка или на картичка даден обект изглежда някак по-красив, отколкото когато го наблюдаваме пряко?

Ще подскажа отговора: в едноименния филм Ван Гог първоначално отива в слънчогледова нива, рисува я, но не му хареса и ядосано скъсва платното. След това откъсва три стръка слънчоглед, връща се у дома, поставя ги във ваза и ги рисува…