Джеймс Фенимор Купър

Джеймс Фенимор Купър (James Fenimore Cooper) - първият голям американски писател, автор на исторически и приключенски романи, наричан от съвременниците си „американският Уолтър Скот”, е роден на 15 септември 1789 г. в селището Бърлингтън, щат Ню-Джърси, САЩ. Баща му, Уилям Купър, е виден общественик и юрист. Година след раждането на бъдещия писател, семейство Купър се премества в щат Ню Йорк, на брега на езерото Отсего, откъдето извира реката Саскуехана. Предприемчивият Уилям Купър основава селището Купърстаун и е назначен за негов съдия. Детството и юношеството на Джеймс преминава край бреговете на езерото, чиято природа и ландшафт внимателно наблюдава. Той получава добро образование и постъпва в колежа в Йейл, но е изключен след три години заради независимия си характер и шегите, които си позволява. През 1806 г. младият Купър е приет като матрос във флота, а в 1808 г. е произведен в офицерско звание. През лятото е изпратен на служба при езерото Онтарио. Бъдещият писател встъпва в брак със Сюзън де Ланси, потомка на първите губернатори на Ню Йорк. След женитбата си той се труди в своята ферма на брега на езерото Отсего и организира селскостопанско общество, където е избран за секретар. Фенимор Купър написва първия си роман „Предпазливост” (1820), като подражание на Джейн Остин, след разговор със съпругата си, пред която заявява, че може да пише не по-лошо от английската писателка. Книгата не предизвиква особен интерес. Следвайки традициите на Уолтър Скот, Купър създава „Шпионинът” (1821), с който поставя началото на поредица романи, посветени на борбата за независимост на новопоявилите се Съединени Американски Щати (САЩ). Поощрен от успеха, той се заема с разработването на сюжети от новата история на своята родина, както и от драматичната колонизация на обширния континент. Романът му „Пионери, или При изворите на Саскуехана” (1823) въвежда в американската художествена литература като герой смелия бял мъж от пограничните територии, добре познаващ индианците, чийто живот сред природата е чужд и непонятен за появилите се по-късно преселници. Увлечен от творческата си фантазия, писателят изоставя фермерския живот и създава повече от 30 романа, в които дълбоките му познания и жизнен опит отразяват тенденциите на цяла епоха, с нейните обществени, политически и етични проблеми. В желанието си да публикува поне един роман годишно, той създава „Лоцманът” (1824), първия американски морски роман, и „Лайонел Линколн, или Обсадата на Бостън. Из цикъла легенди за тринадесетте републики” (1825). Двете истории продължават темата за независимостта на САЩ. Купър възнамерява да напише роман за всеки един от първите тринадесет щата. Сдържаното отношение на читателите, обаче, го насочва към не по-малко интересната тема за колонизацията на Америка. Романът „Последният мохикан, или Повест за 1757 година” (1826), в който действат познатите от „Пионери” Натаниел Бъмпо и вожда Чингачгук, става върховно постижение за писателя и обезсмъртява името му. Изпълнен с надежди, Фенимор Купър заминава със семейството си за Европа и преживява там няколко години. Живеят известно време в Лондон и пътешестват във Франция и Италия. Междувременно издава романите си „Прерията” (1827) - заключителен за съдбата на Кожения Чорап, и „Червеният корсар” (1828). Същата година излиза и сборникът му впечатления и размисли „Представите на амерканците”, предназначен за европейските читатели. През 1829 г. семейство Купър се премества да живее в Италия, а след това пътува до Дрезден и Париж. Следвайки темата за колонизацията, писателят създава „Оплакващата от Виш-тон-Виш” (1830). В Европа, Фенимор Купър замисля трилогия исторически романи, действието на които протича в някои от известните градове. Първият от тях е „Браво, или Във Венеция” (1831), увлекателно четиво, което не е посрещнато добре от критиката, поради неприкрития обществено-политически подтекст. Следват „Гейденмауер, или Бенедиктинци. Рейнска легенда” (1832) и „Палачът, или Абатството на лозарите” (1833). В отговор на съвременните му политически събития, той споделя възгледите си в публицистичните си писма до генерал Лафайет (1831) и към съотечествениците (1834). Семейството Купър се завръща в Ню-Йорк през есента на 1833 г. Събрал достатъчно наблюдения, писателят издава сатиричния роман „Моникини” (1835) и разказва за впечатленията си от Стария континент - „Пътни бележки за Швейцария” (1836), „Бележки за Европа. Франция” (1837), „Бележки за Европа. Англия” (1837) и „Бележки за Европа. Италия” (1838). След пътуванията си из Европа, Купър констатира „глобалното морално затъмнение”, в което изпадат съотечествениците му, увлечени от финансови сделки и машинации. Сатиричният роман „Моникини”, осмиващ някои порядки в Англия и в САЩ, предизвиква буря от критика и враждебни нападки, които го съпътстват до края на живота му. Опитвайки се да обясни своите виждания, Купър пише публицистичните есета под заглавие „Американският демократ” и романа-дилогия „У дома” (1838). Същата година издава и „Хрониките на Куперстаун”. В 1839 г. излиза неговата „История на военно-морския флот на Съединените Американски Щати”. Доста време изгубва, обаче, в съдебни спорове с редакторите на няколко водещи вестника, упрекващи го в арогантност и самомнение. Следващите години издава „Следотърсачът, или На бреговете на Онтарио” - посветена отново на Натаниел Бъмпо и историческия роман за откриването на Америка „Мерседес от Кастилия, или Пътешествие в Катай” (1840). В 1841 г. излиза „Ловецът на елени, или Първата военна пътека”. Разнообразното му творчество съдържа още книгите „Двамата адмирала” и „Блуждаещият огън” (1842), повестта „Автобиография колкото носна кърпа”, „Виандоте, или Хижата на хълма” и „Нед Майерс, или Животът на палубата” (1843), „На суша и на море, или Приключенията на Майлс Уолингфорд” (1844). През 1845 и 1846 г. създава трилогията „Записките на Литлпейдж. Колониална история”, съставена от романите „Дяволският пръст”, „Земемер” и „Червенокожите”. Публикува също „Жизнеописания на прославените офицери от ВМФ”. Възгледите му за по-справедливо общество намират отражение във фантастичната творба „Кратерът, или Върхът на вулкана. Тихоокеанска история” (1847), а също в „Джек Тайер, или Флоридският риф” (1848), „Дъбовата гора, или Ловецът на пчели” (1848) и „Морските лъвове, или Изчезналите ловци на тюлени” (1849). През 1850 г. излиза последният роман на Купър „Веянията на времето”, а в театрите се представя неговата пиеса „Надолу с главата, или Философия в пола”. Скандалната му слава, създавана умишлено от печатните органи, подтикват писателя да търси все по-често утеха в алкохола. Животът му завършва на 14 септември 1851 г. в Купърстаун, най-вероятно поради поява на цироза. Първият роман на американския писател, преведен на български език, е „Шпионинът”, издаден през 1895 г. В 1929 г. са отпечатани „Ловецът на елени”, „Последният мохикан”, „Следотърсачът” и „Прерията”. През 1930 г. е преведен и романът „Старият трапер” („Пионери”). След Втората световна война са публикувани нови издания на „Последният мохикан” (1945), „Ловецът на елени” (1961), „Следотърсачът” (1968) и „Прерията” (1973). През 1974 г. е преведен „Лоцманът”, през 1985 г. - „Червеният корсар” и през 1991 г. - „Шпионинът”.


Публикации:


За Джеймс Фенимор Купър:

ПРОТЕСТИТЕ НА ПИОНЕРА/ автор: Димитър Хаджитодоров/ брой 137 април 2021