ЗАСТАНАЛА СЪМ НА БРЕГА НА ВСИЧКО…
***
Застанала съм на брега на всичко.
Тишината
илюзия е.
Също като мрака.
Сърцето ми - сърцето на света
все тъй ритмично бие,
пази спокойствие и праща знак.
Такова е модерното слънцестоене.
Когато никой
срещу тебе не стои.
А космосът очаква да родиш
идея
за спасение.
КУКЕРИ
Викат срещу студа,
скачат, гонят несретата.
Страшни са и са шарени,
шарени са и весели.
Те са внуци на вятъра,
те са братя на халите
и изпълват мегдана
като пламнало щастие.
Щастие - че сме заедно,
че надвиваме зимата
и че скоро ще хванем
за рога, за копитото
онова необяздено,
непребродено време…
Скачат кукери, скачат -
гонят злото!
Студено е!
ДЪЖД
Във всяка капка - сътворение.
Попива своето начало
великолепната Земя.
В това свещено единение
добрата дума се е спряла
в окото ми
както звезда.
ЛИСИЧЕТО
В тъмнината на олеандровите храсти
точно в девет часа всяка вечер
светват две хищни надежди.
А гърми магистрала зад тях,
бляскат фарове,
колите зареждат и тичат.
Жената от бензиностанцията
дава храна на лисичето.
Всяка вечер в девет.
Здравей, Екзюпери!
ПРЕПОДАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
Все още пишат на хартия.
Все още в тетрадките.
Наведените им глави.
Сред тях съм в орна нива.
Ора, сякаш плувам.
Усещам вкус на пръст.
МНОЖЕСТВА
Колко много самотни деца
с колела, тротинетки и бордове,
колко много самотни деца
на самотни хора.
Плъзгат се леко. Слушалки в ушите,
не виждат други деца наоколо.
Майките стъпват сериозно, обгрижили
коси, бащи, вежди и нокти,
те са облечени в „дънкови” клинове,
сиви фланелки,
нови анцузи.
Колко много самотни хора.
Колко много коли на паркинга.
ТЕРА
- Тера! Тера! -
вика красивото рязко момиче
с красив рязък глас.
- Идва, идва -
раздразнено казва момчето.
И Тера тича, тича
с изплезен език, с развени уши
да догони своите колоездачи.
ФЕВРУАРИ
Влез при мен, забравих да заключа.
Говори, забравих да заспя.
Отиди си и не се измъчвай -
не след дълго идва пролетта.
И тогава ще призная колко
проста прелест взех от оня ден,
в който съботния, мъдър Пловдив
срещна слънцето, площада, теб и мен.
Калдъръм, кокиче, февруари,
ран следобед, къс камбанен звън,
две-три стъпки в уличката стръмна,
стар художник вае своя хълм…
Отиди си и не съжалявай,
не след дълго идва пролетта.
Аз сама ще дойда да те търся,
щом потърся този град. Сама.
КОСМИЧЕСКИ ЗАКОН
Светът не може да брои до две.
Един е Космосът,
Творецът,
Любовта.
Завинаги в секретните ни гени
е вложена велика Самота.
Един, един, един, един -
безброй.
Първичен океан бушува страшно,
опитва се да свърже две в едно.
Защо, човеко, грубо нарушаваш
основния космически закон?
Кого обичаш? На кого прощаваш?
Не виждаш ли - там няма нищо. Кой
е казал: „Може да сте двама?”
Това е Дяволът. Бъди нащрек
пред тази изкусителна покана.
Светът не може да брои до две.
ТЕХНОЛОГИЧЕН ПРОЦЕС
Устата ми - хамбар със зъби.
Нося ги във воденицата на думите,
които смилат
зъби и език, и реч.
После - брашното, фурната.
Понявга в хляба нещо скърца.
ВЪПРОС
Езикът посреща хората.
Остаря ли думата „народ”?
Къде ще се роди последният,
който говори български?
И как ще напише „България”?
