Махсати Ганджави

превод: Надя Попова

*
Любима, нощем с чаша вино във ръката
по улицата ти опиянен се скитам в тъмнината.
И любовта си като вино в чаша съм налял -
тя падна и се счупи, щом замая ми се от любов главата.

——————————

*
Не ти ли стига да измъчваш непознат, глава навел?
Не смяташ ли, че и страданието има си предел?
„Желанията си ще сбъднеш в Гянджа”, каза ми веднъж.
Сега сме в Гянджа - аз и ти. Ала къде е сбъднатата цел?

——————————

*
Писмото си, любими, върху бялата хартия
написах с кървави сълзи. Такава сприя
в душата ми бушува, че на горестта си тежкия товар
не мога нито с поглед, нито с думи да разкрия.