НАУКА И ПОДВИГ: МАРСЛЕН БЕРТЛО
Франция, а заедно с нея и целият цивилизован свят, отпразнуваха стогодишнината на великия френски химик Марслен Бертло.
Марслен Бертло беше химик и той направи за човечеството гениални открития в областта на органичната химия.
Но той не се задоволи само с това. Философският му ум и неговите енциклопедични интереси, както и неговата голяма и неизчерпаема работоспособност, го издигнаха до една височина, каквато никой друг учен на XIX-то столетие не е могъл да достигне.
Когато чествали 50-годишнината на неговата научна дейност, на 24 ноември 1901 год., Емил Фишер, славата на германската химия, отправи до Бертло, от страна на Академията на науките в Берлин, следните думи:
„По този начин се установи дълбока специализация в химията, вследствие на което ще последва, може би, подразделение на тази голяма наука в цяла редица различни клонове. Единственият от живите химици, който е стигнал да победи тази разрушителна сила, произхождаща от натрупването на материалите, това сте вие. Благодарение на вашия гений и на вашето безподобно трудолюбие, вие можахте да разработите и да обогатите всичките области на химията. Минералната химия и органичната синтеза, физичната и биологичната химия едновременно и наравно получиха най-богати и най-многобройни дарове от рога на изобилието на вашите наблюдения и на дълбочината на вашия ум и ние дължим на способността ви да
обгръщате по един синтетичен начин най-обширните области на науката цяла серия от монументални произведения, каквито са Термохимията и Органичната химия, които се считат като едни от най-класическите съчинения по химия. Но към ума на издирвача, който се интересува само за новото, у вас бе присъединено и историческото чувство. Напълно запознат с модерната наука и владеещ големи познания по езиците, вие можахте да продължите делото на Херман Коп и да проникнете много дълбоко в духа на античната химия и на средновековната химия и Колекцията на древните гръцки алхимици доби извънредно голяма цена за общата история на нашите познания.”
Тия думи, произнесени от Емил Фишер, запазват всичкото си значение. Но това не е всичко.
Марслен Бертло е бащата на органичната химия: неговите издирвания и откритията му, които съставляват епоха в тази област и които са систематизирани в неговото монументално съчинение „Органичната химия основана върху синтезата” (1860), отвориха нова ера за човееството.
Малцина може би схващат значението на този факт. Да се обясним.
До Бертло се мислеше, че между неорганичната (минералната) и органичната химия има качествена разлика: явленията в неорганичната химия са подчинени на сили, с които ние можем да разполагаме в нашите лаборатории и нашите химични фабрики, а пък образуването на органичните тела зависи от една сила стояща извън средствата на химика: жизнената сила.
Тази мистериозна сила се среща само в организираните живи същества. Ето защо синтезата на органичните тела не може да се извърши в нашите лаборатории и нашите фабрики.
Всички вярваха в думите на Лавоазие, потвърдени също от Берцелиус, Герхардт и много други бележити химици:
„Химията, като подлага на опит различни природни тела, има за цел да ги разложи, за да може поотделно да изучи различните вещества, които ги образуват … химията, прочее, върви към своята цел и към своето усъвършенстване, като разделя, подразделя и отново подразделя…”
Марслен Бертло разруши това мистериозно действие на живата сила и доказа, че съдържащите се в живата клетка вещества могат да бъдат възпроизведени чрез химическата синтеза. Той е написал:
„Химията създава своя обект. Тази творческа способност, подобна на творческата способност на изкуството, я отличава съществено от естествените и историческите науки. Последните имат един обект даден от по-рано и независим от волята и от действието на учения: общите отношения, които те могат да забележат или да установят, почиват върху индукции повече или по-малко вероятни, а понякога дори и върху прости догадки, проверката на които не може да се проследи зад външността на наблюдаваните явления. … Напротив, експерименталните науки са властни да реализират своите догадки.”
Марслен Бертло е доказал, че същите прости химични сродства регулират промените и образуването на органичните тела, както и на неорганичните, и всичко това при точно определени условия, които могат да се измерят чрез произведените количества топлина.
По този начин той положи основите на органичната химия и термохимията.
Една стъпка повече, и той ни скицира вече основите на биологичната химия, на земеделската химия.
В 1853 год. Марслен Бертло излага методите на сгъстяването на мазните тела, изхождайки от глицерина и мастните киселини.
През 1855 год. той получил чрез синтеза обикновения алкохол и есенцията. През 1857 год. той сполучил да произведе по изкуствен начин метилов алкохол, да превърне манита и глецерина в захар и пр. и пр.
Но, благодарение на синтезата на ацетилена, получен от съединението на въглерод с водород при температурата на електрическата дъга, Бертло е положил основите на органичната химия и е дал грамаден тласък на модерната култура.
С право може да се каже, че днес половината от материалните културни блага произтичат от органичната химия. И Франсис Шарл с пълно право е казал:
„Ние всички дължим малко от живота си на Марслен Бертло; нашият живот тайно се поддържа от плодовитостта на неговия живот. Срещаме го навред около нас, както в големите, така и в малките неща, защото животът се състои от едните и от другите. Земеделецът, който по изкуствен начин връща в почвата изгубената енергия; автомобилистът, който по някой тъмен път разхожда нощем блясъка на своя фар с ацетилен; селянинът, който в ъгъла на своето огнище запалва стеариновата свещ; електромеханикът, който изпълни нашите градове с потоци електрическа светлина; светската жена със своята рокля или със шапката си боядисана с анилинови бои, от нюансите на които ние се възхищаваме; болният, който прибягва до антипирина, за да намали за момент болките си; артилеристът, който на бойното поле с око въоръжено със зрителната тръба търси напразно неприятелската батарея, далечният гърмеж на която не се придружава с никакъв дим; инженерът, който в недрата на земята затиква отвора на мината, която разрушава преградата между две страни - всички, често без да съзнават, са длъжници на Бертло.”
Науката, която Берло е оплодил със своя гений и с грамадния си труд, се представлява като един централен мотор за съдбата на човека, като го освобождава все повече и повече от неговото робство, като му помага в неговите материални нужди.
Марслен Бертло би могъл да направи от всяко свое откритие една мина за лично обогатяване, но той е дал всичко като дар на обществото; той е живял скромния живот на ония, на които девизът е: страстна обич към истината, дълг и воля към благотворителността.
Много малко изнамервачи са имали неговия морален кураж да противостоят на изкушението на лукса. Той е казал:
„Не за егоистичното задоволяване на нашето лично пустословие светът днес отдава почит на учените. Не! То е, защото светът знае, че ученият, истински достоен за това име, посвещава своя безкористен живот за великото дело на нашата епоха, т.е. за подобрението, много бавно уви!, съдбата на всички, от богатите и щастливите, до унижените, бедните и страдащите.”
А освен това:
„Ето вече половин век, откакто аз съм в зряла мъжка възраст и аз живях винаги верен на идеалната мечта за правда и истина, която беше озарила моята младост. Желанието ми да насочвам живота си към една висша цел, макар и да е било непостижимо, никога не е нито охладнявало, нито затихвало от годините. Аз винаги съм имал воля да реализирам онова, което съм вярвал, че е най-морално за самия мене, за моята страна, за човечеството. Никога аз не съм мислил, че животът има ограничена цел. Търсенето на едно установено положение или наедно лично богатство с цел на спокоен живот ми се е представлявало винаги като най-скучното нещо в живота.”
Повече от хиляда мемоара и около четиридесет тома, които Бертло ни е оставил, свидетелстват за рядката съдба на този творчески ум.
Той притежаваше във висша степен господстващите качества на своята раса: яснота, творческа сила, човечност.
По-голямата част от своята дейност той беше посветил на органичната химия, но той е работил също с големи успехи и в другите области на химията.
Лекциите му, четени в Колеж дьо Франс, пред който чрез международна подписка му се издига паметник, засягат всички клонове на теоретичната и експерименталната химия.
Изучаванията му на египетските папируси, както и на гръцките и арабските ръкописи, обогатиха историята на културата с много томове от голямо значение.
Емил Фишер е прав като казва, че един само между химиците Бертло е можал да победи раздробяването на химическата наука и да я претопи в една здрава система.
Почестите на Бертло са дошли без той да ги дири: член на Академията на науките и на Френската академия, член на всички научни академии в Европа, сенатор, министър, член на Висшия съвет на изящните изкуства и на Висшия съвет на народното образование, навсякъде той е оставил бляскавата следа на своето ясновидство, на своята любов към истината и своята страст да служи на живота.
Няколко тома с философски, педагогически и социални етюди, както и великолепният том с писмата, разменени между него и Ернест Ренан - един от най-интимните му приятели - допълват интелектуалната и морална физиономия на този избран син на Франция и на Човечеството.
*
Марслен Бертло почина на 18 март 1907 г., в същия ден на смъртта на своята жена, трогателната си любов към която виждаме от неговите писма до Ернест Ренан.
Сенатът и Парламентът са гласували тази съпружеска двойка да бъде обезсмъртена в Париж под сводовете на сградата, която носи надписа: „На великите хора - признателното Отечество”.
И тази година цивилизованият свят бе призован да изрази своите благодарности към оня, който е завещал на човечеството неизчислими богатства.
В Париж ще се основе в чест на Берло една международна Къща по химия - паметник достоен за паметта на най-великия химик на XIX-то столетие.
България трябва да вземе участие в това дело, както тя не пропусна да се присъедини към всесветската щедрост, която през 1908 г. помогна за издигането на красивия паметник на Бертло пред Колеж дьо Франс.
——————————
в. „Литературни новини”, г. 1, бр. 7, 6 ноември 1927 г.