Лияна Фероли

VIRIDITUS-UEBERMUT

Безпричинна радост.
Бистрее Светлината.
Топла всеотдайност
лъчезарно струи…
Върхът и дъното,
слънцето и взорът,
чашата и питието
си разменят местата
с детско ликуване,
с дръзко безгрижие
и буйно веселие.
Небитие с Теб
и битие
без теб.

ХИЕРОГАМИЯ

Благостно
и в тишина
приижда
съвършена
белота…
Девичият екстаз
облажава Притвора…
Бистрее вричането
пред Боговидението…
Ненавестната Невеста
се слива с Духа си…

ДАРЯВАМ ВЕЧНОТО У МЕН

Носители сме на Това,
което носи нас самите.
Оживява в нас, когато
до вакуум разширим се.
Думите като съсъд извайват
носения в душата напор…
Повтарят вече станалото Там,
където пребъдва техния Творец.
И отзвук са на Неговия глас,
оплождащ с яснота мечтите.
Знам, била съм, съм, ще бъда
на този Извор просветлен
сияйна, чиста жажда свята.
И дълбоко, звънко ехо,
повтаряно безспир
с устните без тлен -
светлия ми дар
обратно връща…

* * *

И струна съм - с ръцете на Бога върху нея,
И звън съм - отглас от Божието дихание,
И трепет съм - вибриращ от вятърен полъх,
И ехтеж съм - разсипващи се отвътре трели…

Душата ми е готова да размаха огнени криле…