ПОДАРЪКЪТ
превод: Красимир Георгиев
ПОДАРЪКЪТ
Съществуват чудеса такива,
че не можеш да им се начудиш!
От години слънце ни облива,
щом изгрее - и светът се буди.
Първи сняг лети, очите радва,
скъп подарък на сърцето прави:
Знам - макар и постепенно - трябва
с бездната безпътна да се справи.
——————————
НЕ ВЯРВА ДНЕВНИКЪТ
Не вярва дневникът, че аз съм стар,
че съм забравил за живота школен!
За него ученик съм пак, другар,
като преди от мен е недоволен.
Бележките в сърцето ми туптят:
събират моите и други смешки…
Дори и леки, грешките тежат,
щом приюти ги чантата сърдечна.
Тежнее всичко - зрее участта,
от нея аз къде ли да се дяна…
О, как бих искал днес да я сменя
за ученическата стара чанта!
ПОДАРОК
Есть такие чудеса на свете,
Что дивись - не можешь надивиться!
Сколько лет над нами солнце светит,
А взойдет и мир начнет светиться.
Первый снег летит на радость глазу,
Сердцу всех подарков он дороже:
Знаю - пусть непрочно и не сразу -
Победит он хляби бездорожья.
——————————
ДНЕВНИК НЕ ВЕРИТ
Дневник не верит, что я очень стар,
Что я давным-давно забыл о школе!
Я для него по-прежнему школяр,
И мною он, как прежде, недоволен.
Его отметки на сердце легли:
В них и мои, и чьи-то недодумки…
И легкие ошибки не легки,
Когда ты носишь их в сердечной сумке.
Всё тяжелеть - таков её удел,
И никуда мне от неё не деться…
О, как бы я сменить её хотел
На старый, рваный школьный ранец детства!
