ЕСЕНЕН МОТИВ
превод: Ваня Ангелова
ЕСЕНЕН МОТИВ
А зад прозореца студените цветя
вече носят есенната печал.
Исках да ги стопля вкъщи,
но остана само съжалението.
Падаха крехките венчелистчета.
От топлината угасна хубостта им.
И съненият полилей се учуди
защо небето плаче.
***
Разхожда се между тревите
тихата печал.
Създава циганското лято.
В студената си скръб
светлее далечината,
сякаш през сълзи се смее.
Иска ти се да уловиш
неуловимата същност.
Клюнът на крана е като рана.
Високите мисли
растат като тополи.
Плаче органната музика.
ТАЗИ ТЪГА НА СЪННИТЕ ДНИ
Тази тъга на сънните дни
в душата ми се втурна.
Студената шир ставаше все по-тъмна,
вкопчена в крушата.
Сякаш искаше да спре времето
от тъгата или отчаянието.
О, как се задържа, миг,
дори не забелязах!
Изведнъж сянката от небето
се спусна в двора и изчезна.
На крушата кацнаха червенушки
и тя беше като възкресена.
Завръщаше се от битието
всичко забравено и неуловимо
и се сгряха замразените чувства
по клоните на калината.
НОКТЮРНО
Да поседнеш тук, на пъна,
на пълното с гъби място,
когато падат в тревата лешниковите листа
и вятърът навява на вечността умората…
Тук небето е високо и духът е безкраен,
и чашата вино не опиянява.
Брезата е крехка, а дъбът толкова внимателен,
и циганското лято трепери.
Всичко изглежда толкова просто -
и времето неумолимо забавя своя бяг.
Изглеждаш щастлив: дребното и призрачното
на живота мелницата смила.
А ЛЯТО СЯКАШ НЯМАШЕ
А лято сякаш нямаше…
Звездите зорници паднаха в стърнището,
и само очите ти, също като зорниците,
още топлят.
Студените роси се стелят под нозете ти,
легнали в полетата на пътя.
В това огромно пространство ние бяхме
като две крила - от печал и тревога.
Накъде да летим? Нима студената страст
може да ни спаси от беда?
Обвивайки земята в студ,
да замрази нашето пристанище.
