ПОПЪТЕН ВЯТЪР
Из „Прилив. Млади поети” (1961)
ПОПЪТЕН ВЯТЪР
Високо облаци пътуват.
Но ето: сливат се в едно -
небето цяло се издува
като опънато платно.
И тръгват весели вълните -
те чуха - някой ги зове.
Примамно викат далнините
с непостижими брегове.
И всичко става порив смътен:
небе и суша, и море…
И само вятъра попътен
усещаш ти добре.
***
Оставя всеки по едно момиче,
и трепет, и надежда плаха…
По вълнолома тя затича
и кърпичка след нас размаха.
А бризът с порив я прегърна,
извая гръд и тяло в мрака -
и в паметник я той превърна
на тая, дето ще ни чака…
***
Нощта изпълнена е цяла
с гласа на хиляди щурци.
И пеят славеи в премала -
безмерно влюбени певци.
Ветрецът, в песента унесен,
свирука тихичко с уста…
А неспособните за песен
мълчат и слушат песента…
***
Завиждам на това хлапе!
То пуска кораб от хартия
във локвата и изведнъж
дочува бурята как вие,
как пада гръм и плиска дъжд,
и вижда хоризонти - чисти
и невидяни досега…
А ние, трезви реалисти,
стоим
безсилни
на брега.
