МАДАРСКИЯТ КОННИК

Анатолий Петров

Из сборника „Подир сенките на времето” - 2017

Тюран Ферхатоглу пътуваше с колата си за Истанбул. Докторантката по археология във Виенския университет бе решила да прекара лятната си ваканция в Турция.

Маршрутът й минаваше през Шумен, където в подножието на Мадарския конник беше родното село на баба й. Сюлеймание се бе преселила в Турция през лятото на 1950 година. Сега в къщата й самотен живееше по-малкият й брат Мурад. Дали ще го завари жив, мислеше си Тюран.

Нощта я свари в румънския град Тимишоара и тя отседна в хотел „Монте Карло”. На сутринта в ресторанта чу българска реч. Двама мъже оживено разговаряха на една маса.

Тюран ги поздрави и запита на немски:

- Господа, вие българи ли сте?

- Да, госпожице - отговори на немски единият от тях. - След закуската заминаваме за България.

- Аз пътувам за Истанбул, но искам да се отбия в Шумен. Там наблизо е родното село на баба ми. Не познавам пътя и…

- Седнете при нас! Като тръгнем, ще ни следвате с колата си. Ако изостанете по пътя, ще Ви чакаме на отбивките. В България ще влезем с ферибота по река Дунав при Бекет - Оряхово. Шумен е на около 300 км оттам. Ние ще Ви очертаем пътя по картата. И ще стигнете…

Тюран седна при тях. Разбра, че единият от мъжете е бизнесмен и се казва Кочев, а другият е преводачът му Антонов. Връщаха се от Унгария.

- Жива ли е баба Ви? - запита Кочев.

- Почина преди три години. Тя навремето е завършила Шуменската девическа гимназия. Беше учителка в истанбулския квартал „Бейкоз”. А аз живея в Пера на Мраморно море.

- В Пера?! - учуди се Антонов. - Там някога е живяла принцеса Тюркоаз. Мисля, че тя беше любимата дъщеря на султан Абдул Хамид.

- Така е - каза Тюран. - Дворецът й е съвсем близо до нас. И дворецът, и самата принцеса са обгърнати от тайнствената романтика на Изтока. А прабаба ми е българка, родом от добруджанското село Чифуткьой, до самата граница с Румъния. Прадядо ми е ходел там през лятото, за да жъне на някакъв богат чифликчия…

- Чифуткьой… Това е днешното село Йовково, наречено на името на големия български писател Йордан Йовков. Може би вашият прадядо е бил сред жътварите, описани в романа му „Чифликът край границата”? - каза Антонов.

- Йордан Йовков?! - изненада се Тюран. - Той е преведен на много езици. На немски прочетох разказа му „Песента на колелетата”.

След закуска тръгнаха и не след дълго изчезнаха из степите на Банат. Тази щастлива случайност зарадва Тюран и тя внимателно следваше колата на Кочев.

Спомни си разказите на баба Сюлеймание за родната й страна, приказките, които й разказваше, когато беше малка. Как сладкодумно разказваше за кавалерийския офицер, който довеждал на кладенеца в двора им войниците с конете на водопой.

Добре беше запомнила и приказката за конника от скалата, който нощем слизал из полето, за да върши добрини на хората. Баба Сюлеймание й бе заръчала, един ден, като отиде в родното й село, да извади седмия камък от втората редица на оградата отгоре надолу, до къщата.

С ферибота пристигнаха на българския бряг. Крайдунавският град изглеждаше пуст. Кочев ги покани на кафе и закуска и влязоха в механа в старинна къща…

- Тук, някъде наблизо, в древността е била римската крепост Вариана - каза Тюран. - А старият римски път Виа Сингидуно и сега интересува археолози и историци. Колко път ме чака до моята Пера! Ще поседя малко там, а след това ще замина за Анталия при баща ми. Ще работя като администратор в хотелите му.

Кочев очерта с молив по картата маршрута до Шумен и каза:

- Още преди да мръкне, ще сте в селото на баба Ви, а Мадарския конник ще видите отдалеч. До нови срещи в Анталия…

Сбогуваха се и Тюран поведе колата си по стръмните улици на града.

… Дядо Мурад сякаш предчувстваше пристигането й. Седеше на пейката пред къщата и се учуди на това колко много внучката приличаше на баба си. Тюран обиколи къщата, надникна в кладенеца на двора, а после заедно с Мурад отидоха до Мадарския конник.

После опитните ръце на археоложката извадиха седмия камък от каменната сграда - той беше изсечен наполовина и зад него имаше ниша. Там бе поставена тенекиена кутия. Когато я отвори, вътре блесна златен медальон с форма на сърце.

Имаше и две снимки. На едната Тюран позна абитуриентката от девическата гимназия в Шумен Сюлеймание Рашидова. Другата беше на млад офицер. Под кутията имаше снимка на конник във военна униформа. На гърба й бе нарисувано сърце, а в него с красиви букви бе изписано Сюлеймание.

Времето немилостиво бе заличило надписа под него. По отделни букви Тюран гадаеше кой е ротмистърът от 9-ти конен шуменски полк - Айрянов, Варянов или Багрянов…

Слънцето се беше скрило зад Шуменските възвишения. Тъжната песен на Тамбурджи Хасан се понесе от другия край на селото. Звуците на тамбурата му докосваха скалите на Мадарския конник и изчезваха в мрака на настъпващата нощ.