Александър Балтин

превод: Стефка Тотева

Да съвместиш в творчеството гласовете на различни истини е чест и достойнство на таланта, което подчертава неговия обем: и Евгений Носов, който съвместява окопната с военната истина - страшната, свирепа, необходима за бъдещите хора, постепенно отучили се да бъдат състрадателни, създаваше уравновесени и заедно с това тръпчиви произведения, като „Червеното вино на победата”…

Съдбата е способна на жестоки шеги, когато са страшни обратите й и когато да бъдеш ранен в самия край на войната означава да познаваш във всички нюанси упорития й нрав. Посрещнал Деня на победата в болницата Евгений Носов описва тази ситуация в забележителен разказ - надежден, като вярно оръжие, силен, като солта на победата.

…Носов - вече в дълбока старост - бе забелязан в дни, прогорени от студ, да разлепя призиви да храним птиците.

На гроба му така е и написано: „Нахранете птиците!”

Щедрото сърце на писателя, което не е изгубило великолепието на детството!

Селото на Носов е живо заради своята изначалност: хора - обикновени в своето ежедневие, необикновени в своята неповторимост, то не е парадно - това село - то е такова, каквото е било.

Хората са свързани тясно с природата, не така, като в градовете, чувстват по-различно, мислят с по-голяма грижовност, живеят по-старателно и…. по-спокойно.

По-малко са съблазните.

Историята на средноруското село може да се изучава по разказите и повестите на Евгений Носов - като история на човешкото сърце си струва да се изучи по този мразовит факт: старецът-писател, разлепящ призивите: „Нахранете птиците!”

——————————

День литературы, 19.02.2020