ВЕЧЕР

Пантелей Матеев

Несвесен от ласки, топлик и умора
денят отминава изпрашен и блед
и сипе над къщи и сведени хора
омарата тиха на кървава свет.

Напразно градът е приспивен и топъл,
напразно ме вика, несвесно звъни -
аз чувам безкраен и немощен вопъл
зад тези измамни и топли стени.

——————————

сп. „Балкански журнал”, г. 9, бр. 3, 1922 г.