ИЗРАЗИТЕЛИ НА НАРОДНОСТЕН ДУХ

(По случай деня на будителите)

Пенчо Пенев

Народностната идея се е проявявала винаги с изострено народно чувство, което се явява тласкаща сила и опора на ония внушителни и стихийни устреми, които сплотяват народите, за да отстояват продължителни и тежки борби.

Народностният и моралният патос, в който изгаряше българският народ, през епохата на възраждането, сплоти всички сили и създаде личности и дела, които се откройват като най-светли в новата ни история, пълни с мъдрост и културен възход.

Един спонтанен изблик на чувства проявяващи се в единна и цялостна воля, дадоха подем на цял един народ, във всички среди, без разлика на кръв и богатство, мъже и жени, и деца, деца дори, с твърда увереност и сляп възторг понесоха идеята за народностната свобода.

В този единствен и наситен с дълбок трагизъм устрем на българския народ, той беше готов да обжари и изпепепли напълно душата си, да захвърли „бели си меса по скали и орляци”, но да найде най-после свободата и да види победата на своя дух.

Раздвижването на народите в края на 18 и началото на 19 в. за повече правда, равенство и свобода достигна и до нас.

Вълните на това световно раздрусване заля народите на Балканския полуостров, които дотогава обезверени в своята мощ, наново се надигнаха да търсят заключената правда в света и мъст за поруганата чест.

А може би настъпил беше момент, когато стихийно набралото се огорчение в душите бе достигнало крайния предел и „в устрем смел и набег горд” народите на полуострова окриляни от духа на безпределната радост за свобода, поведоха дълги и продължителни борби и въстания.

Изключителното в тези борби е, че те се водиха в името на народностната цялост. И като започнете от най-малкия, та до най-големия борец, ще ви порази онова съзнание, дълбоко сраснало се и неделимо от народната общност, в името на която саможертвата и себедаването бяха висши добродетели.

Заради това няма да видите никой от големите личности, който извая епохата на възраждането, да се изяви като самозван водач и като диктуващ събитията.

Всички те бяха изпълнители само на народната воля и изразители на един народностен дух, в който бяха закърмени и отхранени в робската люлка.

Пръв като библейски мъдрец се възправя Паисий, а дръзкият и необуздан Неофит Бозвели боботи с петстотингодишната омраза на цял народ.

Буйният и невъздържан Раковски кипи, а смелият, безстрашен и единствен в световната история Левски гордо разтърсва глава и с един замах разрушава вековните вериги.

Той изпъква като най-ярко изразена воля и дих на българската народност.

„Над него сокол, юнашка птица” широко пори светлия простор - Ботев - мечта и блян на българската младеж.

До тях твърдо и бодро вървят Любен Каравелов и Петко Славейков, изразители на духа на българския народ за просвета и изгарящи за висока култура!

След тях се редят безброй още големи и малки, които създадоха свободна България.

Пътят на българската култура и общественост е начертан и определен от тях.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 9, бр. 326, 28.10.1936 г.