ПРОСТА РЕЧ

Павел Бунчак

превод: Атанас Звездинов

Дума след дума,
ден след ден,
книга след книга
и година след година
съзиждам истината
за бъдещето.

А когато няма да ме има,
нито тебе,
всеки ще си намери това,
което обича.

Денят отмина.
Какво ще бъде утре? -
трептят листата,
падат от страх.
Нощта, тръгнала отдалече,
ще запълни всичко.
И тя си има своята истина -
правдата на децата, на майките
и на гаснещите животи.

Но аз, разузнавач на духа,
търся всички пътища
към вас, мои деца.
Поставям ден след ден,
дума след дума,
тухла след тухла.

Това не съм аз -
само ръка усамотена,
стрелка от слънчев часовник,
сянка и нищо друго.
Вятърът я движи
и платноходката пише
песен по водната шир.