Павел Бунчак
Павел Бунчак (Pavel Buncak), словашки поет, литературовед, университетски преподавател, журналист, преводач, е роден на 4 март 1915 г. в Скалица, Западна Словакия в учителско семейство. Завършва Факултета по изкуствата на университета „Ян Амос Коменски” в Братислава (1942). От 1971 г. е доцент по словашка литература. Работи като редактор и преподавател в университета „Коменски”. От 1967 до 1969 г. е преподавател по словашки език и литература в Страсбургския университет (Франция), а от 1971 г. - отново в Университета „Коменски” по словашка, полска и световна литература. От сюрреализма преминава към реализма. Превежда френски (Бодлер, Аполинер), полски и руски поети. Заслужил деятел на културата (1976). Книги с поезия: „Не заспивай, ще изгориш на слънце” (1941), „Насаме с тебе” (1946), „Умирането е забранено” (1948), „Перце от гълъбица” (1954), „Проста реч” (1962), „Наяве и насън” (1966), „Горда самота” (1971), „Бягство и завръщане” (1973), „Стихотворения” (1975), „Спящият със цветето” (1978), „Училище за носталгия” (1989), „Градинарят на мечтите” (2002). В проза е издал „Грешна младост” (1973). Умира на 5 януари 2000 г. в Братислава.
Публикации:
Поезия:
