превод: Георги Ангелов

Документалното наследство за този смутен, пълен с кървави сътресения период от румънската история не е голямо. Днес изследователите имат 33 писма на Дракула, мнозинството от които се пазят в архивите на Сибиу и Брашов, копие от договора с Турция от 1460 година, преписка между европейските дипломати и някои документи от архива на Ватикана.
Най-голям брой документи са посветени на турско-влашката война от 1462, но те се появяват вече след гибелта на Дракула. Най-ценните, от гледна точка на изследователя, документи, написаните от очевидци на събитията, са малобройни. Към тях се отнасят, преди всичко, отчетите на европейските дипломати, “Записки на еничарина” и анонимно свидетелство за нощната атака на Дракула, открито сравнително неотдавна във Ватикана.

ЕЛЕНА АРТАМОНОВА

Текстове на два договора между Османската империя и Влахия, сключени през 1393 и 1460 година.

Договор, сключен по време на управлението на Мирчо Стари (1393 год.)

1. По велика наша милост даваме съгласие воеводството, неотдавна покорено от нашата непобедима сила, да запази своите закони и управление и воеводата на Влахия да запази правото си на война и мир и правото над живота и смъртта на своите поданици.
2. Християните, приели мюсюлманската вяра, могат свободно да преминат във Влахия и да се върнат отново към християнството, без да бъдат подлагани на никакво гонение и наказание.
3. Власите могат свободно да живеят в подвластните ни страни и ще са освободени от харч и други данъци.
4. Воеводите на държавата ще бъдат избирани от митрополита и болярите.
5. Вследствие на тази висока милост, и тъй като воеводата на Влахия встъпи сред подвластните ни владетели, той се задължава да ни плаща ежегодно 3000 златни влашки пиастри, или 500 сребърни наши пиастри.

Даден в Никола 795 година (1393) месец ребиул-евел.

Договор, сключен по време на управлението на Влад Дракула (1460)

1. Султанът се задължава за себе си и за своите приемници да оказва покровителство на Влахия, да я защитава от врагове, в замяна на това той запазва за себе си върховното право над държавата, воеводите на която се задължават да плащат на Високата Порта ежегоден данък в размер на десет хиляди пиастри.
2. Високата Порта се отказва от вмешателство във вътрешното управление на княжеството, и ни един турчин не може, без важни причини, да има постоянно местожителство във Влахия.
3. Ежегодно назначеният от Високата Порта чиновник ще пристига във Влахия за получаване на данъка. По обратния път на чиновника воеводите трябва да съпровождат турския комисар до Джурджу, на Дунав, където сумата трябва да се преброи втори път, и влашкият чиновник трябва да получи втора разписка. Когато парите бъдат на другата страна на Дунав, Влахия не отговаря в никакъв случай, ако те не достигнат до своето предназначение.
4. Воеводите, както и преди, ще бъдат избирани от митрополита, епископите и болярите. Избирането им ще се утвърждава от Портата.
5. Власите ще се управляват от своите закони, а воеводите имат пълно право над живота и смъртта на поданиците си, както и на правото да обявяват война, да сключват мир, не подчинявайки се в никакъв случай на отговорност Високата Порта.
6. Християните, приели исляма, са свободни да се върнат във Влахия към предишната си вяра.
7. Влашките поданици могат свободно да живеят в областите, завоювани от турците, без да плащат харч, тоест поголовен данък, наравно с другата рая.
8. Турчин, имащ съдебен процес във Влахия, с поданици на тази страна, е длъжен да я заведе във влашкия диван, подчинявайки се всички местни закони.
9. Турските търговци, пристигащи във Влахия по търговски дела, са длъжни да съобщят на влашкото правителство колко време ще прекарат в княжеството и след изтичане на срока са длъжни да си заминат от него.
10. Строго се забранява на турците да вземат със себе си от княжеството слуги, поданици на Влахия, независимо от пола. Забранява се също така да строят във Влахия джамии, или турски места за молитви.
11. Високата Порта се задължава да не издава фермани по прошение на власи, касаещи техни дела във Влахия, независимо от какъв род са. И най-вече обещава никога да не си присвоява правото да изкарва влашки поданици в Константинопол или в друго място, намиращо се под управление на Турция, под какъвто и да е предлог.

Из преписката на княза на Влахия Влад Дракула

Фрагменти от писмо на Влад Дракула до гражданите на Брашов от 10 септември 1456 година

Изпращам ви новина… че посланици от Турция сега пристигнаха при нас. Имайте предвид и добре си спомнете това, за което предварително говорихме с вас за братството и мира <…> сега настъпи време и удари часът, за което говорих по-рано. Турците желаят да сложат на плещите ни непосилно бреме и <…> да ни заставят да не живеем в мир с вас. Те искат да ограбят вашата страна, преминавайки през нашата. Допълнително те ни заставят да работим против вашата католическа вяра. Желанието ни е да не вършим зло срещу вас, да не ви оставяме, както ви казах и гарантирах. Аз ще остана ваш брат и верен приятел. Ето защо задържах турските посланици тук, за да имам време да ви изпратя новината <…>
Вие сте длъжни да помислите… Когато князът е силен и храбър, тогава може да сключи мир, както той пожелае. Но ако той е лишен от сили, по-силният може да го завоюва и да му диктува каквото поиска. Затова с настоящото писмо ви моля с любов… да изпратите за нас, а и заради вас, без забавяне, 200 или 100 или 50 избрани мъже, не по-късно от следващата неделя. Когато турците видят унгарската армия, те ще смекчат исканията си и ние ще можем да разговаряме с тях за това, което повече ни устройва <…>

Фрагменти от писмо на Влад Дракула до Матияш Корвин от 11 февруари 1462 година.

Милостиви господарю! В миналите си писма съобщих на Твое величество, че турците, най-ярките врагове на християнството, ни изпратиха важни посланици с предложение да се наруши мирът и да се прекъснат дружеските връзки между нас и Твое величество, да се отмени празнуването на сватбата и да се присъединим към тях, да идем до турската Порта, в царския двор; а в случай, че не се откажем от мира, дружеските връзки и участие в сватбата на Твое величество, тогава турците ще прекратят мирните отношения с нас. Освен това, те ни изпратиха видния съветник на султана, а именно Хамза бей от Никопол, за да реши въпроса с турската граница, и ако може да ни доведе по някакъв начин, с хитрост, или с честна дума, или по друг измамнически път при Портата, всичко това за него би било добре, а ако не може, да намери начин и да ни закара заловени. Но, по Божия милост, докато се насочвахме към границата, узнах за хитростта и вероломството и ние бяхме тези, които сложихме ръка на този Хамза бей, в турските владения, в близост до крепостта, наречена Джурджу. Когато турците отвориха крепостта по искане на нашите хора, очаквайки, че ще влязат техни, нашите – смесвайки се с тях – проникнаха в крепостта, завладяха я, след което я предадоха на огън <…>
…Твое величество, знай, че извършихме всичко това във вреда на тези, които ни подбуждаха старателно да се откажем от християнството и да приемем тяхната вяра. Знай още, Твое величество, че прекратихме мирните си отношения с тях не поради някаква собствена изгода, а заради Твое величество, за святата корона на Твое величество, за запазването на целия християнски свят и укрепването на католицизма.
Виждайки какво сме направили, те прекратиха всички спорове и претенции, каквито имаха дотогава – както по отношение на владенията и святата корона на Твое величество, така и по отношение на всички други места – и обърнаха цялата си ярост срещу нас. С настъпването на пролетта, те кроят враждебни планове с всички сили да се нахвърлят върху нас. Но нямат средства за мостовете, тъй като всички мостове на Дунав, освен този при Видин, аз съм разпоредил да опустошат, изгорят и унищожат. Чрез видинския мост те знаят, че не могат да ни причинят съществена вреда и затова възнамеряват да докарат по морски път кораби от Константинопол и Галиполи, направо до Дунав.
По такъв начин, Милостиви господарю, ако да се биеш с тях влиза в намеренията на Твое величество, събери от цялата страна войска, както кавалеристи, така и пехотинци, докарай ги през планината в нашата страна и благоволи тук да се биеш с турците. А ако Твое величество не желае да се яви самолично, тогава изпрати ни цялата войска в трансилванските владения на Твое величество, още преди празника на Свети Григорий. Ако в плановете на Твое величество не влиза да изпрати цялата войска, изпрати ни тогава толкова воини, колкото пожелаеш, поне от Трансилвания и секейския край. А ако възнамеряваш да ни изпратиш помощ, Твое величество, тогава, моля, не се бави, и направо ни съобщи за плановете си. Нашият човек, който ще достави писмото на Твое величество, този път моля да не бъде задържан, а веднага да се върне обратно. Защото никак не искаме да оставим започнатото по средата на пътя, а да го доведем до край. Защото ако Всемогъщият Господ чува молитвите и молбите на всички християни и благоволи да обърне своя слух към молитвите на страдащите в Негово име, и да ни подари победа над езичниците и враговете на християнството, това ще бъде най-високата чест, полза, и душевна помощ за Твое величество, и за истинското християнство; ние не искаме да бягаме от тези варвари, а напротив, с всички начини да се сражаваме с тях. А ако отидем – опази Боже! – към лош край и нашата малка страна изчезне, Твое величество също няма да има никаква полза и облекчение от това, тъй като ще бъде причинена вреда на целия християнски свят. Добавям, че на всичко, което ще съобщи на Твоя милост нашият човек, Раду Фарма (Граматик), може да се вярва така, както ако ние говорим с Твое величество лице в лице…

Отчет за нощната атака

Отчет за нощната атака, вероятно продиктуван от самия Дракула, открит от изследователите чак през 60-те години на 20 век. Документът е изпратен на папа Пий II от Николаус Модрус и е датиран от 1464.

Султанът го обсадил, след като го открил скрит в планините, където влахът (Дракула), поддържан от естествените природни условия, бил обкръжен заедно с 24 000 човека, които с готовност го следвали. Когато разбрал, че или ще умре от глад, или ще загине от ръката на жестокия враг и, разглеждайки двата варианта, стигнал до извода, че и двата не са достойни за храбрите мъже и се охрабрил да извърши знаменитият акт, който добре се запомнил. Свикал хората си, обяснил им ситуацията и лесно ги убедил да проникнат във вътрешността на вражеския лагер. Той ги разделил така, че те или трябвало да се бият, смело умирайки в сражението със слава и чест, или ако съдбата била благосклонна към тях – да отмъстят на врага по необичаен начин. Така, използвайки няколко турски пленници, които били заловени в полумрака, когато те необмислено бродели около лагера, той проникнал в дълбока нощ с част от отряда си в турския лагер до всички укрепления, и в течение на цялата нощ бързо се носил подобно мълния по всички посоки и предизвикал велика сеч, толкова голяма, че ако другият командващ, на когото той поверил останалите сили, бил също толкова храбър, или ако турците по-малко слушали повтарящите се заповеди на султана да не оставят гарнизона, власите несъмнено щяха да удържат велика победа. Но другият командир (болярин по име Галес) не посмял да атакува лагера от другата страна, както било съгласувано… Дракула предизвикал невероятна сеч, без да загуби много хора в толкова голямо стълкновение, макар че имало много ранени; той оставил вражеския лагер на разсъмване и се върнал в същата планина, откъдето дошъл… Оттогава той предизвиквал много ужас и тревоги сред всички. Разпитвайки участници в сражението, узнах, че султанът престанал да контролира ситуацията. През нощта той тайно оставил лагера и позорно избягал, и би продължил по пътя си, ако не го били укорили приятели и ако не го били върнали обратно почти против волята му…

Дипломатически източници

Из отчета на венецианския посланик Доменико Балби до Дожа от Константинопол 28 юни 1462 г.

Настъпвайки във Влахия, султанът намери опустошена страна; нейните жители, вземайки със себе си всички провизии, от по-рано отишли в планините или в защитени места. Турците се придвижвали много внимателно, предпазвайки се от Влад, но не могли да се предпазят дотолкова, че власите да не им причинят голяма вреда. Когато турците приближили планината, Дракул с отряд от 30000 души нападнал лагера два пъти, причинявайки им големи загуби, и при втората атака, ако турците не били предупредени, би настъпила страшна паника в техните редици. Власите загубили 5000 свои хора, а турците 15000. Виждайки това, султанът бързо напуснал мястото си и преминал реката обратно, а на 11 число този месец достигнал Адрианопол. На границите на Влахия той оставил брата на Дракула с турски войски, за да свали истинския влашки владетел, и с тези, които са пожелали да оставят Дракула и да преминат на страната на неговия брат. Сега съобщават, че тогава са били заловени 4000 турци и набити на кол.